автор: marcusjunius

1.
Земята е влажна и хладна под мен. Луната е оранжева, сякаш свети със собствена светлина. Всъщност, ако слънцето е някъде от другата страна и гали друга земя, не виждам как може да има претенции към светлината на луната, която сега свети от моята страна.
Получавам пристъп на лунофотосинтезиране. Усещам как от опашната ми кост потича костен мозък, превръща се в тънко кореново разклонение и се забива в мократа земя. Тя престава да бъде студена. Като освободиш корени те си, земята престава да бъде нещо външно, с характеристики като топло, студено или мокро. Изобщо Земята ставаш ти.

2.
Убих една голяма риба и отрязах главата и. Убих я, за да я изям. Не се чувствам виновен. Докато я ядях, главата ú ме погледна с разбиране и изяде мен. Не видях какво стана после. Само се чудя, къде ли съм отишъл, след като ме изяде рибата? Та нали тя нямаше тяло. Сигурно съм минал през устата ú и съм се измъкнал от другата страна – нали няма тяло, за да ме спре? Озовал съм се в онзи свят, в който отиват всички неща, когато минат през устата на голямата риба без тяло. Или пък съм заседнал някъде между хрилете ú, където се прави кислород от вода. Изобщо дишам си.

3.
Аз съм онзи с косата. Стъблата трябва да са свежи. Трябва да е рано. Звукът е „Ссссссс-тт... ссссссс-тт... ссссссссс-тт”. Всички треви са изненадани, но не се сърдят. Такъв е животът на тревата. Стъблата падат зелени под косата или изсъхват върху корена. Това са просто стъбла. Земята е хладна и влажна и пак ще ги роди. Стъблата нямат предпочитан начин да се отделят от корена, защото така или иначе си остават при него. Само очите виждат отделяне там, където има „сссссссс-тт”... Аз съм онзи с косата и всъщност съм по къси гащи и с блузон с червена качулка. Няма символи, нито зловещи послания. Просто е рано. Качулката е, защото още е хладно. А червеното е, защото тревата и аз обичаме ярки цветове. Изобщо, като освободиш корените ú, тревата престава да бъде нещо външно и започва да обича.