автор: jezabel

Нощта, когато си наметне бяла риза,
и в шепи стисне посивяла жад,
аз стария живот зад гръб ще хвърля
за камъните му, не ще усетя глад.
В покръстено от грешниците утро,
учтиво трезвостта си ще приспя,
в гредата, за да ти овеся шапката,
със глухи стъпки, клин ще закова.