автор: persian

Епопея на позабравените българи.

На Христо Ботев.

Простреля те куршум незнайно как,
остана споменът за тебе само,
но мощният ти дух със нас е пак,
опора ни е силното ти рамо!

* * *
Изправен там сред родния Балкан
отгоре гледаш своята Родина.
Душата ти кипи като вулкан,-
какво ли през сърцето ти не мина!

И радостта,че я видя свободна,
надеждата за светли бъднини,
покрусата и болката народна
след изживените жестоки дни!

Видя как режат жива плът от нея,
как я делят и я раздават в дар!
За участ зла съдбата как прокле я
да служи на безбожен господар!

Видя как мрат свещени идеали,
как се изражда българският род,
как вяра и надежда са заспали,
как затъпяват мисъл и живот!

И днес със нас това,което става
изпълва твоето сърце със гняв,
защото нашта българска държава
се управлява от елит нездрав!

Но твоя гняв свещен ще ни помогне
да преживеем мрачните си дни,
душите ни злочести ще въздигне
за да достигнем светли бъднини!

18.01.2007 г.