автор: marcusjunius

Всички хора търсят едно-и-също. Търсенето е толкова страстно, че често остава скрито от самия търсещ. Търсенето на едно-и-също, в процеса на страстното му укриване, се превръща в търсене на отговор дали нещо се търси –
това доста изменя посоката и общото възприятие на процеса на търсенето, който би трябвало да се отнася до конкретното едно-и-също, а не до въпроси от рода на „Дали има смисъл да търся?”, и „Дали пък всъщност не съм си съвсем добре и така?”.

Много тайни общества, религиозни секти и политически партии твърдят, че са открили тайната на човешкото търсене и са готови да ви я разкрият, ако се закълнете на Сатаната, изпиете си урината, плащате си данъците, застанете гол в средата на кръг от мъже с черни маски по време на пълнолуние и чакате да видите какво ще стане, или просто преведете всичките си пари по определена сметка в Кипър. Разбира се, бихте могли да изпробвате всеки от тези начини, но те биха ви прекарали през ненужни, непрактични и в много случаи – неприятни тегоби. Просто защото отговорът за тайната на човешкото търсене (като и информацията за всяка сериозна по своето звучене тайна) обикновено е скрит на някакво супер-очевидно място, като например наоколо, или пък в Интернет.

И така, без да ви мъча повече, аз ще ви разкрия тази тайна – аз лично я научих от последната, посмъртна и малко-преиздавана книга на един Североюжен мъдрец. Искам да уточня, че книгата не е много известна и никога не е издавана в голям тираж не поради забрани, аутодафета или някаква конспирация на Гестапо, ЦРУ, КГБ или сектите, които печелят от „тайната”, а просто защото – няма какво да крием – като се изключи краткия отговор на тайната на търсенето, книгата просто си е лоша литература и не докарала никакви печалби на издателите. Останали са и малко запазени бройки, защото повечето от екземплярите, поради своята дебелина и качество на хартията, отишли за подпалки или за цигарени книжки, а един том дори бил доказателство по процес за убийство с тежък, тъп предмет. (Този екземпляр би бил една наистина екзотична находка, но за съжаление изчезнал по време на големия пожар в склада на Скотланд Ярд през 1891 година, който, на свой ред, се свързва с празнуването на рождения ден на някой си Инспектор Лестрейд, който пък, твърди се, бил поканил на незаконен купон в полицейската лаборатория свой приятел, частен детектив, с уклон към взривоопасни материали и наркотици, но тука вече много се отвлякох и ще спра...)

И така, имало един Североюжен мъдрец, който бил достатъчно мъдър да осъзнае, че търси едно-и-също, прекарал живота си в неговото търсене (или по-скоро нейното, поради STR8 причини). На края, на смъртното си ложе, той си направил някакви равносметки (които си били най-обикновена аритметика, но не били равни) и установил, че в търсенето на онова възвишено едно-и-също бил вкусил около четиридесет и три „също”, и нито едно истинско „едно”. Мъка изпълнила сърцето му и сълзи се застичали по набразденото му от възрастта и мъдростта лице, а гърдите му се заповдигали учестено, но това последното може да било и от цигарите, които пушел до последно. Неговата дългогодишна икономка, която сега му била и болногледачка, забърсала челото му с напоен с оцетна вода парцал и го попитала: „Защо плачете, господарю мой?”, а той и отвърнал: „Защото направих равносметка, но тя изобщо не излезе равна -- понеже съм имал толкова много еднакви жени, но нито една единствена.” Икономката мълчала и мъдрецът продължил: „А ти, Лин, имала ли си единствен?” Тя отново прокарала ръка по челото му, този път без парцал, и рекла: „Имала съм само единствен, господарю, след онзи път, когато аз бях на осемнайсет, а Вие на двайсет и три, и Вие ме имахте в килера зад кухнята и после аз се влюбих във Вас. Така че аз не съм имала много от „същото”, но останах до Вас цял живот, за да бъда близо до „едно”-то.”

Тогава, с последни сили, мъдрецът изрекъл и онази мъдрост, която станала короната на целия му мъдър, търсещ живот: „Всичко в нас е едно-и-също и единственият начин да не го намерим, е постоянно да го търсим на други места.”

За да не бъда упрекнат в пристрастност, ще добавя, че много критици на тази последна книга на мъдреца твърдят, че той може би изобщо не е казвал това изречение, а то е било добавено след смъртта му от икономката, която всъщност изпратила книгата на издателите. Това, разбира се, ако беше вярно, би било един сериозен удар по авторските и сродните им права и достатъчен повод за САЩ да нахлуят в Иран. Но по същество не виждам проблем, понеже така или иначе не е ясно кой е мъдрецът, а и както казват специалистите по човешки ресурси, които, известно е, най-добре ги разбират тези работи, понякога the best man for the job is a woman*…

-----------
*Англ. : Най-добрият човек (на английски се използва думата “man” – мъж, човек) за тази работа е жена.