автор: Angela


Може би съвсем не съм живяла
само във една и в две жени.
Може би съм в себе си събрала
хиляди изстрадали души
и безброй любови съм раздала.

Може след мъжете да съм тичала,
пренебрегнала великите канони,
може би безумно съм обичала
и престъпвала съм строгите закони,
ала на какво съм заприличала?

Детските мечти съвсем забравила,
пак сънувам в ранните зори,
всички предразсъдъци оставила,
чиста като слънчеви лъчи,
пред олтара как заставам с Дявола.

И сълзи коварно се промъкват,
тежки и горчиви като вечност,
даже птиците в гората млъкват...
Две очи - любими, но далечни
за душата моя клада стъкват.