автор: dedenze

Тихо пролетно ръми,капките се стичат и отиват забързано нанякъде.
Бях на 6 години когато висях пред входа на Емилия за да отидем в забавачницата.От година го правех, носех и тежките топленки и се гордеех с нея.
Един съдбовен ден я видях в тоалетната с други момчета.Беше си събула гащичките и нещо им показваше ,а чешмите капеха върху металния умивалник в отвратителен такт.
Ловяхме кротушки с ръце в чиста рекичка с мой приятел.
Бях на 12 и вече имах „ мокри”сънища и други мъжки неща.Насреща
две какички по бански се заливаха от смях.Притъмня , поройно заваля. Чудехме се дали да легнем в по- топлата от капките вода,когато красавиците ни помахаха отворили чадъри.Тази при която отидох, ме прегърна за да останем сухи.Стори ми се ,че е нимфа или поне амазонка.Не посмях да огледам подробно,гащетата ми бяха къси и тесни.Едри,тежки капки падаха върху чадъра и пееха орфеева мелодия.
После в казармата се запуши канала.Облечени в защитни, против химическа атака облекла, копаехме и търсехме тръбата.Кинефа беше селски
тип с 20 гнезда и преливаше.В изкопа течеше от всякъде и се свличаше земя.
Защитните облекла пропускаха,все едно че ги няма.Извадиха ме от изкопа и
отидох да докладвам.Командира свирепо ме изгледа и заповяда:Работете не тече,,само капе.Докъто се върна ямата се беше напълнила до горе с ароматни
неща, добре че нямахме акваланги.Допълнително банята не работеше и нямаше вода да се измием,но оцеляхме.
Прибирахме се с дъщеря ми в къщи, сред летен дъжд и далечен тътен. Нося я в ръце под чадъра, а тя с всички сили се държи за врата ми.Капките пълнят дънките ми,но аз съм щастлив,някой истински ми вярва.
Вали ,стъклата на стария москвич,паркиран в малка уличка са замъглени.
Капките капят и вътре.Сгушваме се един в друг,нямаме право на хотел.
Чудесно време, двамата сме в грях ,обичаме се , не искаме да страдат другите. Така през младостта до преди малко.
Капките спряха,банката е празна,сестрата я няма.Дали във вената няма да влезе въздух?
Че какво от това, може би е време!