И е тъжно до болка, Приятелю -
избледнява дъгата от сивото
и увисва на нея обесено,
неоплакано нашето минало.
Под клепачите парят неистини,
доубиват ни тихи предателства
и боде ни от ляво ръбатото,
гневно счупено крехко приятелство.
И е пусто отвътре, изпразнено
от изтритите с думи години,
ние с теб най-накрая пораснахме
и с необич бронирахме дните си.