автор: persian

Епопея на позабравените българи.

В историята ни нелека
минаха личности безброй.
Едни преминаха полека,
а други с гръмоносен вой.

Едни сияеха със ярка,
неугасима светлина,
други пробляскваха във мрака
на непрогледна тъмнина.

Но сред царе и патриарси,
между боляри и светци,
се открояват трима в расо,
смели,безкомпромисни борци.

Единият от тях роди се
в годините на робство диво,
но с делото си възвиси се
и ни показа,че е живо

това,което е зад нас.
Че българската древна слава,
макар забравена тогаз,
ще търси нашата държава,

за да я възкреси отново,
в сияйната й красота,
с вековното й мъдро слово,
с великата й доброта.

Със свойта книжка неголяма
той ни събуди от съня,
разпръсна черната измама
и ни завърна към деня.

А другият бе млад и силен
и пееше с прекрасен глас.
С труд упорит и титаничен
той робското премахна в нас.

Направи ни отново хора,
които любят светлината
и в битка героична,горда
доведе я той на земята,

която беше наша,родна,
безкрайно скъпа,драга,мила,
но дълго време несвободна
и тъпкана от грозна сила.

А третият живее днеска
във времето разделно пак,
когато същността човешка
отново дири оня бряг,

където ще намери пристан
и сигурност и доброта,
където духът и подтискан
ще разцъфти във пълнота.

Той ще спои в едно душата
на българския род трагичен,
чрез любовта си осъзната
и устрема си героичен.

И ще отхвърли всичко старо
от робството дошло у нас
и с кръста си ще да възпира
на Мохамеда скверний глас.

Пред тия българи големи
глави за почит да сведем,
че те на българското племе
строшиха робския ярем!

И имената им безспирно
да мълвим като огнен припев
на българската песен вечна-
Паисий,Левски и Саръев.

03.05.1995 г.