автор: vesan

Скромен опит за превод на стих от Мамаша по нейно настояване!

Какво направи с мен? Какво направи?
След себе си уж нищо не остави,
Две думи каза, много не изрече,
но дружбата в душата ми бе вече.

И след това? Що стана след това?
Разходки, срещи, трепетни слова
прошепнати за мене в стих сърдечен...
А любовта в душата ми бе вече.

Какво ли още?... Спомняш ли си – срещи...
приятели... сами в нощта гореща...
Сега отвън шуми под свода син
немирна пролет - аз приспивам син.

Какво пък, свърши... мина...прегоря...
добре ли, зле ли! Но благодаря,
че бе със мен, макар и днес далече
и щастието във душата ми е вече.