автор: persian

Може би старите афгански надписи биха ни помогнали в разчитането на старобългарските езици,
но след завладяването на тези земи от арабите всички местни паметници са поголовно унищожени.Етническото име “България” и “българи” е интерпретирано чрез десетки, често пъти съвсем неподходящи,тълкувания. Мнозина самозвани ”изследователи” без необходимата подготовка, имат вредния навик да обявяват твърде странните си хипотези за доказани факти.На сегашния етап проучванията навеждат на следните изводи, които изглеждат най-вероятни:
Прародина на древните българи е района на реките АмуДаря и СърДаря,северните склонове на планините Памир и Хиндокуш /древния Имеон/ страната Балхара, известна още с гръцкото име Бактрия .Известна е като страната на хилядата градове,построени от камък,където са процъфтявали търговията, земеделието и скотовъдството.Военното изкуство на бактрийците /балхите/ е това, с което те превъзхождат околните народи и стои в основата на империята,която те създават.Развъжданите от тях бойни коне били толкова ценени,че заради тях китайците водят няколко войни с Бактрия за да ги придо-бият.Един от царете на балхите Кардама завоюва Индия и основава известната династия на Кардамитите.През 324 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски разбиват бактрийците и покоряват Бактрия.
Александър толкова харесва местните жени,че се оженва за красавицата Роксана,от която има син.Освен това чрез масова брачна церемония той оженил около 10000 свои войници за местни девойки.След смъртта на Ал.Македонски Балхара /Бактрия/ израства като най-силната държава в региона.Съседи на българите са били на запад персите,а на изток скитите.Присъствието на древните българи в района на някогашната Бактрия е отбелязан в една или друга форма в писанията на почти всички източни народи.Арменците са отбелязали при Памир народа Булх,индийците го упоменават като Балхики,китайците като народа Боло и т н.
По-късно като следствие от непрекъснатите нападения на околните номадски племена част от българите живеещи при Имеон започват да се преселват на запад.Ето как е описано едно от късните им преселения в хрониката на Михаил Сирийски.”В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития/днешна средна Азия/,водейки със себе си 30000 скити.Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон.Пътуваха зимно време,за да намират вода и стигнаха реката Танаис /Дон/,която изтича от езерото Мантиос и се влива в Понтийско /Черно/ море.Когато те достигнаха границите Ромейски,един от братята,наречен Булгариос взе 10000 души и се отдели от братята си.Тези скити бяха наречени от ромейте българи”.Не е известно кога точно е станало първото голямо преселение на българите от Азия към Европа,но то вероятно е било,както личи от арменските хроники в началото на втори век.Те са заселили значителни територии в Кавказ и полетата на север от него.Техните племена се именуват по имената на реките около които са били заселени-Купи-булгар-по старото име на р.Кубан,Кучи-булгар-на р. Днепър,Чдар-болкар-по името на една река в днешна Грузия и Оногхондор-блгар-главното на рода Дуло,владетелско българско племе.