автор: kasiana

Гермина прекоси алеята и несъзнателно погледна нагоре. Тя видя Плири и Кабака на дървото. Цял час се бе скитала, но не бе успяла да открие сестричката си.
- Хей, палавнице, слизай долу! Докога ще те търся? – извика весело Гермина.

Плири я погледна сконфузено, но радостта надделя и тя бързо слезе при сестра си. Разцелуваха се и започнаха в надпревара да си разказват весели истории.
- Ще тръгвам – стана по-голямата сестра. Бяха седнали в една беседка от прозрачен изкуствен кристал. – Връщам се в експедицията. Имаме още много работа.
- Ти… няма ли да останеш тук? – прекъсна я недоумяващо Плири. „Нима Гермина е безразлична към всичко, което вълнуваше нея- Плири, към това ужасно нещо, което можеше да се случеше с Космоса?
- Малка, сестричке, всеки трябва да си гледа работата, а ти – игрите. Необходимо е да има ред и дисциплина. Особено в такива случаи. Да не мислиш, че не ми се иска да се телепортирам на Зевона, но…такова е разпореждането на татко. Аз имам задача и трябва да я изпълня. А ти какво толкова си се разпалила по тези междупланетни истории? Големите си знаят работата. Побързай да се обадиш на мама Мирти, която сигурно се безпокои за теб.
След тези, набързо изречени думи, Гермина се отправи към аеролета си.
„Лесно ù е да нарежда – помисли си Плири – нали и тя е по-голяма от мен…”
Гермина отлетя, а Кабака и момиченцето се отправиха към мама Мирти. Откриха я във фотолабораторията – разглеждаше снимки на вулкана Крато.
„И мама е спокойна и хич не се вълнува! – учуди се детето. – Какви са тези възрастни? Сякаш не на Зевона, а на два метра оттук ще се телепортират татко и останалите…” – промърмори си тя, но на глас изчурулика весел поздрав.
Влезе татко Тим. Плири се затича към него, прегърна го и го целуна по бузата.
- Татко, откъде ще се телепортирате? – не се стърпя тя.
- Тайна, палавнице. Всичко не може да ти се каже.
„Тайна – ядоса се детето. Никой не искаше да знае какво ù е на душата”.
Баща ù на съвещанието настояваше да бъде в първата група, защото той е конструирал телепортьора и трябва пръв да го провери… А нима тя, Плири не бе засякла първа в своя видеолокатор Зевона?! Нима не бе сънувала оня страшен сън, който накара възрастните така да се разбързат?! А сега никой не ù обръща внимание. Но ще видят те всички…Тя ще им докаже…”
- Искам да поспя – рече тrхо Плири и се отпусна със затворени очи на креслото. Кабака кацна до нея и също оброни глава.
- Спете – усмихнаха се мама Мирти и татко Тим.
Но Плири не спеше.