автор: Solar

Зеленее бръшлян,
цъфти
на ствола на сухо дърво -
разпознати следи
на стар пламък,
сладки и вяли желания...

гъвкав, подвижен,
увивен бръшлян -
можеш ли го спря?

Отдъхва
от закачливи мисли и
неотложно ползва живота,
смесва мъдростта
с малко лудост,
премахва дрипите
на своите нрави
с изящен жест...и
живее...
о, как живее...