автор: borimirf

Това, че оная вечер Любо Графа каза, че Йошко е за черпене, никой не го взе под съмнение, защото щом кажеше нещо, Графа го правеше, явно щеше да черпи. В “Сивият кон” бяхме редовната компания за по едно питие и просто знаехме, че след третата глътка бира, Любо ще си каже защо ще черпи. За пояснение трябва да се каже, че всички обичахме Йошко Джусто по няколко причини.
Първо той имаше най-голямата колекция от плочи и касетки в махалата. И ги намираше, не по линията на баща му, стария Джусто, а по линия на майка му, леля Елена. Тя беше от голям род македонци преселници по войните в Гевгелийския квартал и като такава можеше един път в месеца да ходи при сестра си в Югославия. Та Йошко влачеше от там плочи и то последните. Така в махалата се слушаше Цепелин, Пърпъл, Слейд и Назарет не по-късно от две седмици както ги пускаха по радио Люксембург. Е, Любо му викаше “Лаксемберг” да звучи по-тарикатски.
Графа също много си обичаше Йошко и дори по Банишора, на ония банишорци им се фукаше, че имал изградена агентурна мрежа и че от Израел му носели плочите, “франко дома”. Тогава в онази държава, Израел имаше поредната война и ние много се интересувахме защото официално не се говореше почти нищо или ако се говореше нещо, то беше неточно и изкривено а истината я научавахме от Йошко.
И тъй като официално не се говореше и за Ролинг Стоунс, Лед Цепелин, Слейд, Дженезис и Пинк Флойд сякаш, ей така, ги нямаше, ние знаехме, че това е нещо наше, нещо миришещо на свобода, демокрация и в края на краищата свободна любов. Както казваше Венци от Западния парк, свобода, да не се криеш по кьошетата за това, че си с дълга коса и да те одумват, че гаджето ти е с мини пола, руса и с корекомските италиански чехли тип” курветки”, ама хубави!!!
Йошко си го обичахме и по стари спомени от преди години, когато крадеше медицински бележки от баща му, доктора и сума ти отсъствия се извиняваха - еле по математика. Най-много бягства имаше по математика. Къде, що учеше наш човек от махалата зададеше ли се гадната математика се прибягваше до Йошко. И това си беше естествено, защото кой пък можеше да обича математиката ако не е откачен-най-малкото! То е все едно да обичаш зъболекар. Отдавна бяхме минали гимназиалните години, но приятелството си оставаше с години.
Та вечерта чакахме Графа да си каже защо Йошко бил за черпене. За да стане ясно обаче, трябва едно разяснение за Графа и неговите гаджета. Любо, който беше известен с похожденията си и многобройните си връзки , винаги спазваше няколко железни правила. Той ги криеше ревниво, тези правила и само малцина му знаеха номерата, само лично допуснатите от него, доктора, Стоимен и до някъде пишещия тези редове.
Та един от постулатите беше, че Любо никога не се караше и разделяше със скандал с една жена. Как го правеше беше тайна, но факт, че години на ред имаше най-близки връзки с жени, които му споделяха за новите си приятели, искаха съвет от него, дето се вика “плачеха му на рамото”, ако бяха изоставени. Дали повторно спеше с тях след време си беше негова свирепа тайна, дали страдаше когато виждаше негово момиче с друг след време, това никой не смееше да го попита..
Та същият следобед го потърсила Ина от Руски Паметник. Любо шареше и на там и имаше бая забивки и около “Пирогов.”
Та Ина след като пили по кафенце го попитала за Йошко, ама директно, като как е по тънката част. В смисъл, лесен ли е за сваляне, щото, тя мислела да си поиска от него. Много била впечатлена от предишната вечер на един купон на който бил и нашия Джусто.
Графа много обичаше такива искрени човешки отношения, директните действия в стил”к`во да се мотаме, той-живота си върви” и слушал с жив интерес. Всъщност много от нашите гаджета си бяха с нормални и свободни мисли, помисли, чувства и действия. Все пак хипи поколението бяха малко по-големи от нас.
Та Любо се заинтересувал какво толкова е впечатлило нея и купона на който е бил и Йошко.
Ина запалила една “Аида” с филтър и ароматизирана с дъх на мед и разказала подробно и точно.
Купона бил започнал вяло, макар, да имало не само водка “Столичная” но и коняк “Наполеон”от 12 лв. Бая скъп го бил намерил един баровец от Лозенец. Но като дошъл Йошко донесъл новата тава на “Тин Лизи” онази с големите хитове за момчетата дето се върнали в града и за Ромео и самотното момиче и ги пускали цяла вечер. По едно време разговора се завъртял около секса, естествено и за това, кой колко издържал. Та тогава Йошко развил теорията, че не, че той е евреин ама те били много издръжливи, защото били рязани и по тази причина били издръжливи много.
Като попитали от компанията колко, той казал – Много!
Тогава Марчела попитала- “Колко много” ? щото била чула за Любо Графа, че бил карал много. Йошко казал, че той бил приятел с Графа и, че не било честно да се правят аналогии ама ако Графа бил пръв то Йошко бил втори а между него и третите имало разстояние като от Руски паметник до “Св. Никола” черквата.
И после доразвил теорията, че той като любел, тъй като бил обрязан, това го правило по-мъж от другите и държал на време. После допълнил, че те евреите нали били с Бога напред и те нали, така, винаги си мислили за Бог нали били негови хора, и той ги закрилял и като любиш и мислиш за Бог, ти така си се отдавал на действието, че си забравял да свършиш. Един вид нещо като да изпаднеш в Нирвана ама не да съзерцаваш а да се движиш с онези възвратно постъпателни движения, дето те в Коньовица ги били довели до съвършенство и изкуство. И ако не вярвали, поне знаели и били чували за Любо Графа, нали???
И после завършил, уж случайно, че лично него пък като го обрязвали на времето нещо доктора, там клъцнал нещо на криво та два, три санти от неговия отишли фира, ама пак останали към десет, инча, та може и от горе.
И нарочно казал не сантиметри а инчове, та като запресмятали по два сантиметра и кусор на инч и Ина и Мима се ококорили а и другите гаджета нещо се пулели и почесвали. Дори тази Мима, от баня Мадара, дето не е много силна в сметките попитала да не би и Любо Графа да е обрязан, че била чувала за него сериозни и супер неща. Йошко се измъкнал, че те с Графа са съмахленци и приятели ама чак до там не знаел а и не се питало но той бил чул, че било много модерно човек да се обрязва и на Запад, не само евреи и мюсюлмани но и други религии се обрязвали.
Та Ина сега искала той, Графа да я заведе в “Сивият кон” и така , уж случайно да стане заварката с Йошко,ама сериозна заварка. А тя, вече била такива неща наговорила на Мима, че тази Мима от баня Мадара де, вече примирала за него - за Любчо. Любчо му викала от сутринта. Той Любо и да не я знаел можел да се довери на нея, на Ина защото тя, Мимето била страшна и много готина като нея само дето не била със сто, а само деветдесет и пет гръдна обиколка. Защото тя, Ина, Любчо си знаел, че е най-по-надарена!!!
Та тогава Графа ни уведоми, че чака Йошко първо да го запознае със ситуацията и после да го попитал няколко неща и то за Бог.
“Какво за Бог ще го пита” - се поинтересува Стоимен , защото ние все пак сме част от тайфата и Любо като наш приятел е длъжен да сподели.
Графа се напери, тоест напуйчи и каза, че той всъщност всичко знаел за Бог и че по принцип според комунистическата доктрина Бог не съществувал но от друга страна според библията и Кабалата имало Бог и той правел всичко и за всеки. И добави, че щом Бог се осмихнел и решил правел някой я математик, я поет или музикант а него Любо го направил майстор по тънката част. Така, че той практически признавал наличието на свръх сила, ама все пак щял да попита Йошко, че той, Йошко, като евреин пък може по да ги назнайвал тия работи.
Само, че вечерта свърши и Йоико не се появи. Не се появи и следвашите три дни и по закона на махалата един от нас на четвъртия ден го потърси у тях. Оказа се, че Йошко бил заминал на екскурзия за Съветският Съюз. Е разговорът се отложи за след двайсетина дни, когато Графа щеше обезателно да го пита за някой неща.
Само, че след тези двадесет дни минаха още двадесет и тогава дойде веста, че Йошко е емигрирал в Израел. Махалата беше като шашната, защото в онези години на застоен социализъм, тези неща не се случваха. Или поне не се пишеха. А истината беше проста и разказана една вечер от бащата на Йошко, старият доктор Джусто, който беше роден и израснал в Коньовица и всички помнехме от сто години, тоест от деца.
Докторът беше активен член на Партията още от преди девети септември четиридесет и четвърта година. Ял бой в полицията, затварян по лагери и бил на фронта, той женен за македонка се ползваше с всички погалвания на властта. По тази причина не било проблем сина му Йошко да се запише и замине на екскурзия в Москва. Само, че ние а и никой не знаеше, че в Русия имало разрешение на правителството, евреи, които желаят да, емигрират в древната си родина. Е разбира се като се плати една сума на съветското правителство за всеки човек. Тези пари плащала една американска организация, за да пътуват тези хора. Йошко бил проучил това и в Москва, още с пристигането си се отделил от групата и влязъл в една синагога. От там –ясно, след няколко седмици и куп формалности бил в Израел.
Обадил се от там на баща си, че всичко е наред и отседнал при роднини. На ред било всичко само, че само няколко месеца. Ентусиазма накарал нашият да започне да живее в селище в пустинята наречено Мошав. Там всички хора били равни. Работели заедно, облагородявали пустинята и я превръщали в малък оазис. Сменяли си работите, работели и на полето и в кухнята и упражнявали професийте си. Парите спечелени се разделяли колективно и било нещо като истински социализъм.
Страшната вест дойде след няколко месеца. Всъщност първо дойде като новина с няколко реда в “Работническо дело” вестникът на партията. Там пишеше, че група палестински бойци, борещи се за независимост направили дръзко и успешно нападение над бойци на израелските окупатори. Тази новина, написана с пет реда на трета страница едва ли щеше да се забележи в махалата, ако стария Джусто не ни съобщи страшната истина.
Една вечер тези палестинци, поставят бомба на пътя и взривяват колата на Йошко. В колата е имало и три деца. Едното остава живо и най-жестокото е, че тези борци отиват и доубиват това невинно дете. Убиват го по-най жестокият начин , с прерязване на врата. После се снимат и тази снимка е имало в палестински вестник. От там препечатана в световната преса. Е, не и у нас. И на тази снимка бащата видял сина си –Йошко.
И каква ирония, на фланелката имало нашето, българското знаме. И една значка голяма от онези със знака на хипи движението и надпис Уудсток-Джими Хендрикс. Това явно е привлякло палестинците, защото на снимката явно личеше фланелката. А лицето на Йошко беше в прахта.
Всички в махалата бяхме потресени. Месеци на ред просто мълчахме и в “сивият кон” и по “Пиротска” като се срещахме.
Няколко месеца по-късно старият Джусто извика Графа и му подари много плочи за спомен от Йошко.
И тогава една вечер в градинката “Света Троица” , беше събота Графа ни събра. Бяхме на две пейки, цялата тайфа приятели и незнайно защо гореше малък огън. Всички мълчахме но не питахме, явно Любо го беше запалил. След по една мълчалива цигара Графа извади три плочи на Джими Хендрикс и ги хвърли в огъня. Винила бавно започна да се гърчи и свива а Любо гледаше втренчено и по едно време промълви: “Дано го срещнеш горе Йошко, Джими ти беше слабост”. От някъде се яви и шише “Сталичная” която обикаляше всички но никой не се напи.
Няма да се помни, че по едно време дойде и милиция, двама милиционери с овчарка, но огъня беше загаснал и след като ни провериха паспортите се разкараха. Бяха нещо смутени, явно макар и милиционери бяха усетили, че в мълчанието ни имаше нещо тъжно.
Няколко седмици по-късно, една вечер в “Сивият кон” Графа след отпиване на голяма глътка бира внезапно каза нещо не в контекса на разговора;”Дано е имал сефте с израелка. Казват, че били страшни в леглото, техните млади красиви войнички”.
И това не прозвуча нито цинично, нито не на място. Прозвуча, мило и родно. И Симо сервитьора пусна една касета на Джими, за пръв път от месеци. С онази песен, за една Мери. Не знаехме по еврейския завет дали е панихида или нещо друго, но просто това беше наше действие. Да слушаме в памет Джими. И беше хубаво. Много хубаво.