автор: viatarna

Познавам те толкова дълго,
че вече му губя края.
Даже името ти по съмнало
в просъница изговарям.

Носиш ми погледа делнично,
почти като втора кожа,
връзваш косата ми стегнато
и ме прибираш в джоба,
там при тефтера отляво -
с работните срещи,
където на страница втора
си ме записал грешно.

Познавам те толкова дълго,
че вече му виждам края -
утре името ти по съмнало,
в просъница ще забравя!