автор: karambol

Понякога дочувам Оня глас
в шума на вятъра или прибоя.
Снишава се небето. Страна власт
усещам и светът е само моя.

Докосвам всеки корен.Мисълта
прониква до сърцето на нещата-
огромна, непонятна празнота
извираща навсякъде в душата.

Като река, която се извива
към залеза , самотна и безкрайна,
потичам и душата ми прелива
във непонятна, но велика тайна.