автор: karambol

Не помниш ли, разказвах ти на плажа
как сътворих небето, слънцето, земята,
но бях забравил аромата на цветята
и каза ми- не се прави на важен.
В морето още нямаше акули,
дори не беше толкова солено
и беше топло, топло като юли
направо супа, изумрудено зелено…
Тогава ми поиска птица.
Не помниш ли? Сега ще ти разкажа:
Видях я в разширената зеница
и се роди с целувката на плажа,
защото бяхме дух, изпълващ всичко,
а днес сме на вселени разделени.
Сега съм никой, побеляващ чичко.
Моретата са тъмни и студени
изпълнени с акулите- въпроси.
Къде са дните светли, златокоси?!