автор: Ray

Гъделичка шепите ми като кротка пъстърва.
В равнината му
бреговете в платната на зимата
                          са толкова,
                             толкова стръмни.
Стадо диви кози,
с невротични тикове,
по косъмчетата на ръцете ми се спуска отчаяно.
Не чертае пътека.
В невидимата си ферма
чака лято.
Чака лято.
Чака лято.
Само понякога върховете са постижими.
И само тогава
в очите на дяволиците проблясват шпаги зелена трева.