автор: svilka

Имало навремето в гората,
била дошла от далечината.
Много жадна, и цялата река изпила,
била една, и се наричала камила.
Тя мислила е само жаждата си как да утоли,
и понякога глада си как да задоволи.
Малко след като реката във гората тя изпила,
гладно тръгнала да търси тревата де се скрила.
Обиколила гората, но имало е само плесен,
и тогава тя самата, запяла своя песен.
"где да хапна си тревичка,
поне си заредих водичка.
Да имам аз за дългия си път,
на гърба си, във големия си съд"
Обикаляла така гората,
и видяла заека с тревичка във устата.
-Чакай зайо, от къде намери си тревичка?
-наблизо беше, но съвсем самичка!
Пресъхнала е нашата река,
а заедно със нея, изсъхнала тревичката така.
Минало време, и потекла пак реката.
Гладно бреме имала камилата горката,
но като видяла сладката водичка,
и над нея как летяла пъстра птичка,
камилата била разбрала,
че не трябвало водата всичката да крала!
Трябвало освен това да е наясно,
че без нея, живота не течал е толкова бясно.
Разпространила после, и сред другите таз поука,
която после се превърнала в наука.
Че преди водата си да сме изпили от реката,
трябва да сме сигурни, че тя ще стигне за храната!