автор: jelyaznovski

7.

Д Р Ъ Ж К И
Н А   Д О Б Р О Т О

Там край тънките вратлета
се надстърчат две близнета,
клепнали и дълги, дето
ми напомнят за ослето -
на магарето детето…

На косичката в гъстака
те напразно са се скрили
и да ги забравя чакат
тези две братлета мили.

Няма да я бъде тая!
Колкото и да се гушат,
ще ги дърпам, щом нехаят,
щом достатъчно не слушат!

Тъй достигаме накрая
истини достойни, мъжки…
Нека всички да узнаят –
на доброто те са дръжки!


Що е то?