автор: gorski

Не съм ти казал, мила, думи груби,
не зная за какво ме ти разлюби.
Наистина не виждам аз причина.
Дали заради друг ме ти отмина?

Какво пък, любовта не е принуда.
Ала не мога аз да се начудя
на туй непостоянство у жените -
като ветреца летен се мените.

Доскоро бях любимец на Фортуна,
доскоро можех аз да те целуна
и да получа всичко най-накрая,
за да се чувствувам като във рая.

Сега по-друго слънце ме поглежда,
изгубих всичко, нямам и надежда.
С какво орисницата ме поръси
и омагьоса, та не съм с ума си?

Дано да си добре и с онзи, мила,
когото си сега ощастливила.
Ала внимавай, че приятел верен
е трудничко да бъде днес намерен.

По външна хубост някой се насочва,
ала гради си дом на слаба почва:
че слънцето залязва и изгрява -
с годините човек и погрознява.

Когато дойде време за смъртта му,
един другар ще го изпрати само.
Аз бих могъл на твоя гроб да плача,
но искам ти да бъдеш изпращача.

Превод от полски: Иван Вълев