автор: alabross

Кой ли не писа за любовта!
И гении, и ярки таланти.
Даже и аз барабар,
ала тя
тайна пак си остана…
Не я хващат Божи закон
или човешка клюка;
нито се крие,
нито се фука.
Седи си
като на трон!
Думите само я обикалят,
четката я докосва
едва-едва,
нотите я достигат за малко…
Но тя
пак вирва глава!
Всеки го вижда, ала посяга,
петимен да сподели:
хем шапка му на тояга,
хем хубаво го боли!
Да, несравнима
е с нищо тя.
Но никой не слага точка.
Ако е истинска, любовта
всеки път тъкмо почва.