автор: alabross

По идея на една принцеса

Понякога всеки от нас
е Прокруст.
Нали по себе си вечно съдим -
според своята мярка и вкус,
според своята
глупост и мъдрост.
Превратно тълкуваме
чуждия жест,
поглед, усмивка, постъпка.
Затуй на брашното
сме евтини днес,
а утре на триците –
скъпи.
И лесно объркваме всички неща,
и думите ни
нищо не казват.
Все по-трудно описваме любовта.
И все по-лесно – омразата.
Може би има
изпитан лек,
може би има вратичка,
та всеки Прокруст
пак да стане човек?
А даже – и ние всички!
Съдя по двама ни с теб сега:
щом всичко тръгне наопак,
стига ми само твоята обич
да вдигна
космоса на крака.