автор: kiart

Най-после се намериха - освирепели
от глад и самота корабокрушенци -
на острова на непрестанното претърсване.
Посрещна ги разхвърляната вечер.
Той отпрати равнодушието в погледа.
Тя погали недоверието на прозорците,
покани вътре чара на допъплящия ден.
Обърканият залез ги погледна и поруменя.
Тогава те оплетоха
посоки,
     аромати,
         минерали
               и треви.
Прегърна ги узряващата нощ,
извади жилото от самотата им
и пренастрои тишината на
"девет кратки ч̀аса по ск̀алата на близостта".

Изгревът пристигна мътен и надменен.
И твърде дълъг за болезненото им разплитане.