автор: GARVAN

ГЛАВА 16
- ПОДПОЛКОВНИКЪТ -
Беше от ясно, по-ясно! Гладните за слава софийски шефове щяха да се надрискат от щастие, като разберат, че нещата с убийството на Главоча не вървят!
На тях им дай само да гонят, критикуват, обвиняват в некомпетентност и прочее грехове колегите си, които всъщност вършат работа наистина! То така е напоследък - тия горе само дават акъл, а тия долу се гърчат в ненормалното място, наречено законова република! Да пазиш закона, при положение, че закон няма! И това ако е работа!?! И сега изведнъж - убийство на някакъв кретен! И на кой му пука?! Даже сигурно и роднините му са се изкефили на новината за смъртта му! Господи помилуй! Подполковник Баташки тайничко вярваше! Все пак беше попски внук!
И сега, това! Тръгнали тия двамата, по собствен път на разследване! Седят пред него и го гледат с уморени погледи.... Старото, кораво ченге и протежето му. И то кораво ченге, но засега в бъдеще време! А, и много важно - алкохолик още преди да направи трийсет години! Е, вече не пие, ама....
- Жената направо, така да се каже, ни разби!
Вълчанов беше почти бесен.
“Абе тоя откакто го познавам си е все такъв! Кога ли ще получи инфаркт, та да си седне на гъза!?” Баташки също беше ядосан, но на подчинените си, които не го бяха уведомили за хрумването си.
- Изнасилвачът на детето и, този, който косвено е причинил смъртта му, е убит, а тя се държи сякаш нищо, абсолютно нищо не се е случило....
- Вълчанов, извинявай за прекъсването, но ми се ще да ми кажеш, защо първо там отидохте!?
Вълчанов го погледна почти със съчувствие.
- Търсим причина, а отмъщението е твърде вероятна такава! Какво неясно има тук?!
Георгиев се размърда и изсумтя неопределено.
- Господин подполковник, в литературата са описани много случаи на извършители, които в началото на разследването изобщо на никого не му е и минавало през ума, че могат да извършат престъпление!
Баташки кимна.
- Хрумна ми, пардон, хрумна ни, че няма да е зле да поразпитаме майката на момиченцето...
- Бихте ли ми припомнили? Нещо не се сещам....
- Преди година - година и нещо някакъв тип наема Главоча, за да сплаши Боян Стоев, дребен комарджия, да върне дълг от няколко хиляди лева. Въпросният Боян е бащата на това дете. С бившата си съпруга носят различни фамилии. Та значи Главоча го намира лесно, и още първия път го пребива до кръв. Дал му срок от една седмица, за да върне парите. - Георгиев затършува из джобовете си, сякаш търсеше цигари. Вълчанов го изпревари и му подаде неговия пакет. - Оня, сиреч, Боян не спазил срока и Главоча
предприел по-твърд курс. - дръпна от цигарата и изпусна бавно дима през носа си. - Причакал детето му около училището, в което учило и го отвлякъл....
- Достатъчно, сетих се! Ебати и изрода! - Баташки също запали цигара. - Детето беше дванайсет - тринайсет годишно, нали?
- Да!
- И какво разбрахте от бащата? Трябваше да го докарате тук, не да се разхождате до тях! Лесно ли го намерихте?
Вълчанов направи гневна гримаса.
- Абе за лесно, лесно беше, ама нищо не разбрахме! Няма го!
- Супер! Значи може и....
- Не, изключено! Не е той! Няма го в България!
- Мамицата му.....
- Пък и нещо друго. Тоя е голяма путка, шефе! Ще ме извиниш за израза, но си е баш такъв! Няма и капка мъжество в това лайно! След инцидента с детето му, първо се опитал да прикрие нещата, да не би Главоча да го намери пак! Представяш ли си!? После, след като всичко излязло на яве и оня бил даден на прокурора, пък се направил на болен, за да не се яви в съда! И всичко това от страх, като че ли не ставало въпрос за дъщеря му, а за някой абсолютно непознат! Както и да е. Главоча го оправдават, как не е ясно или по-точно - ясно е, но не е за коментар и го пускат. Детето се разболява от рак заради уплахата, а баща му, още преди детето му да си отиде, се запилява някъде из Гърция! Точно това не знаехме и затова си загубихме времето!
- А кого разпитахте?
Думата взе Георгиев.
- Майката, разбира се! Нищо не можахме да научим от нея. Все едно да изляза сега на улицата и да питам някой случаен минувач! Много странна жена впрочем...
- Какво странна, бе моето момче! - Вълчанов сякаш щеше да го набие. - Изкукала е клетата! Детенцето и е било изнасилено и е умряло по-късно заради това! Как да е нормална!?
Тримата мъже замълчаха за няколко секунди.
- Добре! Както и да е! Вълчанов, Георгиев, за в бъдеще ще ви моля да ме уведомявате за подобни инициативи! Това не означава да намалите темпото...
- Няма, бе... Никой няма да намалява темпото! Само да не стане така, че да си скъсаме гъза с Георгиев, а другите през това време да си дърпат ония работи и само да дават акъл! Чу ли, шефе? Да им кажеш на ония педалчета....
- Да, да! Нямай грижи! Айде, че и аз тая вечер имам една среща....
Пламъчета в очите на Вълчанов изобщо не харесаха на Георгиев.
- Стига с тия курви, бе, шефеееее....иииихихихиииии.....
Баташки се засмя.
- Я се дръж прилично! Абе, имам среща с един архитект... много свястно и талантливо момче! Нали щерка ми и оня михлюз зетя искат да строят. Та да видим, какво може да стане! Иначе е един от най-скъпите архитекти в България! - Георгиев подсвирна
изненадано. - Е, надявам се да ме мине по приятелските тарифи....
- Георгиев, ставай! - Вълчанов беше “тактичен”, както винаги.
- Ааааъъъ..... Мога ли да ви помоля нещо, колеги?
Вълчанов и Георгиев се спряха и погледнаха началника си.
- Айде да не казвате на никой, че точно днес ще се срещам с някой по лична работа. Току виж надушил някой драскач.... Ще ме попилеят! Абе нали се сещате.....