автор: GARVAN

ГЛАВА 10
- АЛКОХОЛИКЪТ -

- Господин следовател, моля ви, кажете кой е убития и по какви версии работите?
Репортерката на НТ беше най-напориста и първа успя да се добере до него.

- Смятате ли, че става въпрос за разчистване на сметки и има ли вече заподозрени? И....
Явно имаше още въпроси, но той я прекъсна.
- Засега не мога да ви дам никаква информация! - представи си, как ли нелепо изглежда отстрани. Досега не му се беше случвало да го показват по телевизията. Беше говорил и преди пред медиите, но само пред вестници и веднъж пред една репортерка от едно регионално радио, за което съжаляваше дълго време. Няколко дни след интервюто направи грешката да излезе с въпросната репортерка и преспа с нея още на същата вечер. Нещата не потръгнаха и Георгиев и каза директно, че ще трябва да се разделят.
Тя, на свой ред, нищо не му каза и си тръгна. Само след няколко часа почти целият град знаеше, че Георгиев има проблеми с алкохола.
- Все пак, нищо ли няма да ни кажете? Как се казва жертвата?
- Това е засега! Когато имаме повече информация, ще ви уведомим незабавно! Благодаря ви за вниманието.
Около него се завъртя вихрушка от въпроси. Георгиев се обърна и без да обръща внимание тръгна обратно към местопрестъплението.
- Георгиев, да пийнем по едно по-късно, а?
Беше един репортер от някаква радиостанция, който никой не обичаше, именно заради навика му да пуска подобни тъпи шеги. Георгиев се спря, но не се обърна. Глъчката позатихна.
- Носиш ли си още в джоба шишенце за всеки случай? - репортерът се хилеше като идиот. Само той си харесваше майтапите. - Щото ако си закъсал, мога да те черпя.....
- Що не млъкнеш!? - беше някой от колегите му.
Георгиев се обърна и го потърси с поглед. Не можа да го види, защото репортерът се шмугна сред колегите си досущ като немирен третокласник. Лесно можеше да разбере кой е, но не му се занимаваше, а и няколко камери още не бяха изключени....
Стори му се, че някой го вика и побърза да се отдалечи, преди някой да си помисли, че си е променил мнението и ще може да го пита още нещо. Колата на съдебна медицина вече беше дошла и двама санитари нервничеха наблизо, пушейки.
На Георгиев му беше все тая, както те и така той бяха тук, за да си свършат работата. Папташки се приближи, като сваляше от ръцете си чифт сини, найлонови ръкавици.
- Ебати и гнусотията!
Георгиев го изгледа въпросително.
- Да бърникаш в повърнята на някой си! Ама, какво да направя.... Тия мамини синчета били много гнусливи. Прав е Вълчанов! Да си седят на село, като не им харесва!
Папаташки се изплю на паважа с отвращение.
- Какво бе?
Георгиев се смееше.
- Абе, Папарашки, колко шепи от повърнатото взе за проба? - започна да се смее на глас. – Като че ли са те накарали да напълниш една кофа!
- Ми като е толкова приятно, що не вземеш ти да ги вършиш тия работи? - и той се засмя - Ей, мама му стара! Всеки акъл дава, а като опре да се свърши нещо......
- Горгиев, хайде към окръжното. – беше Вълчанов. - Виж там, някой да ни вземе..... Аз ще се поогледам още малко.
Денят щеше да е много гаден! “Сега и като пристигнат атаманите от София ... ” -помисли си Георгиев с досада. Огледа се и забеляза групата от униформени, дето се бяха опитали да го подиграват, когато дойде. Погледна часовника си, беше станало почти обяд. Двама от въпросната дружина забелязаха, че ги гледа и се сбутаха. Другите също го погледнаха.
- Сержант, изпихте ли си чая? - оня го гледаше тъпо и мрачно. - Хубав ли беше? Аз напоследък само чай пия..... Да сте забелязали? - сержантът се чудеше дали няма да го прати за нещо друго.
- Ми, гос’ин лейтенант, не знам..... Що само чай, то и други благини има за пиене...Ама, да не ме разберете неправилно, то, т’ва фанта, кола, бозичка....
Другите вече се хилеха.
- Тя и бозичката има малко алкохолец ..... – беше един дебел сержант с тънки като нарисувани с молив мустаци. Георгиев това и чакаше, някой от групата да се направи на умен.
- А такаааа.... И бозичката, значи имала! Браво! Това в кой клас го научи? Или в университета?
Всички пак бяха сериозни.
- Аз не исках да ви засегна, господин лейтенант. Съжалявам, шегичка...
Георгиев беше докарал най-страшната физиономия, на която беше способен.
- Шегички ще си правите след работно време. - за малко да се изтърве да се разсмее. -Кой кара колата, с която дойдохте?
Тоя с мустаците плахо вдигна ръка.
- А така! Значи, другите вървите където ви изпратят пеша, а ти возиш мен и майор Вълчанов до районното. Ясно? Очевидно е ясно! Някакви въпроси? И въпроси няма. Не, че и да имате въпроси ще ви отговоря, ама нейсе. Айде, свободни сте! Чао и до по-нататък!
Без да се интересува какво им е мнението, се завъртя на пети и тръгна да търси Вълчанов, за да го уведоми, че е уредил транспорт. Завари го да говори нещо с Папаташки.
- Господин майор да вървим, ако сте готов тук. Един сержант ще ни закара със служебната кола.
- Няма нужда, с колата на оперативната група ще отидем. Освободи го оня.....
“Нищо им няма и да походят малко...” Изобщо нямаше да намерение да уведоми тарикатите, че няма да ползва колата им!
...........................................
- Така, колеги! Ситуацията е ясна в общи линии! Може съвсем ясно да се каже, че до известна степен това се очакваше! Е, разбира се не по този начин, но се очакваше! - подполковник Баташки се изкашля и запали нова цигара. Фасът от предната още димеше в препълнения пепелник. - За голямо съжаление отново ще търпим критики от кого ли не, че ни ги хващаме престъпниците, че ги прикриваме и какво ли не още, но това е ситуацията. Жалко, но е така! А и главният секретар, ако се домъкне от София.....
- Май че бил на тенис днес.... - някой от дъното на залата, в която се провиждаше оперативното събрание, се направи на интересен. Почти никой не се засмя.
- Да си играе ако ще и на прескочи кобила, но да не идва, че само ще ни навика. Добре, хайде сега да видим, с какво разполагаме. Майор Вълчанов, ако обичате.
Вълчанов направи физиономия, като че ли ще го преглеждат за хемороиди.
- Ми, какво да кажа, господин подполковник. - всички в залата притихнаха в очакване да чуят, какъв бисер ще изтърси Вълчанов. - Мен ако ми питате си го търсеше копелето! Бах мама му, ако имаше начин и аз щях да го затрия!
В залата настъпи весело раздвижване.
- Моля те, дай по-сериозно! – Баташки също беше усмихнат.
- Та значи, са го издебнали да излезе от заведението, зашеметили са го с електрошоков апарат и са го усмъртили, като са му отрязали и двете ръце. Това е, нещо друго да питаш?
В залата вече някои полицаи се смееха на глас.
Подполковник Баташки също.
- А с упойка ли са му ги резнали? - беше същият, който си направи майтап със спортните пристрастия на главния секретар на МВР.
- Хайде вече, стига с глупостите! Майор Вълчанов, някакви версии по въпроса?
- Жертвата, на всички ни е известно, имаше много врагове. Както каза подполковник Баташки беше ясно, че рано или късно все някой ще го затрие! Изненадани сме, обаче от начина на убийството. Определено показно убийство, извършено с голяма жестокост!
Вълчанов спря, за да си поеме дъх.
- За първи път у нас имаме такова жестоко убийство на такъв човек. Аз си мисля, че трябва да насочим усилията си към проверка на вариантите за отмъщение на руснаци, шиптъри, грузинци и разни други такива. Те могат да са толкова брутални, а и убитият е имал доста контакти с такъв контингент.
Баташки поклащаше глава замислено.
- Някакви други предположения? Нарко - пазари, проститутки, такива неща....
Вълчанов се изкашля отново.
- Като се има предвид, че напоследък жертвата е изгубила доста от позициите си в тези среди, на мен лично ми се струва, че едва ли може да се разработват рационални хипотези в тази насока. Рано е да се мисли все още за каквито и било версии, но си мисля, че трябва да се концентрираме във версията за отмъщение на чужда групировка. Но пак повтарям, още е рано! Ще обмислим, ще преценим и тогава.
Подполковникът запали нова цигара.
- Да чуем нещо по въпроса за самото убийство.
Папаташки се размърда нервно и се изправи.
- Няма да ви изпитвам, седнете, колега.
В залата отново се чуха смехове.
- В момента се извършва аутопсията, но тя е по-скоро протоколна, тъй като самият начин на убийството е ясен. Бил е зашеметен на два пъти с електрошок. Ръцете са били закопчани с белезници отпред, вероятно за да е по-удобно за убиеца и са били отрязани.
- Недоумявам, как е възможно да му режат ръцете и никой, било то от заведението, било то от околните сгради да не чуе виковете му!
- Преди да го убият е бил пребит. Избити са му почти всички зъби, а след това са му залепили устата с цяла ролка широк лейкопласт. Изобщо не е можел да вика. Очевидно е, че целта на убийците е била да му причинят колкото се може по-голяма болка!
В залата почти всички пушеха и беше страшно задимено.
- Казахте, че е бил закопчан с белезници....
- Така... - Папаташки изглеждаше много напрегнат.
- Започнахте ли да проверявате от къде може да са се снабдили убийците с тях?
- Господин подполковник, прощавайте, но белезници могат да се купят вече и от всеки сексшоп. Безпредметно е да хабим ресурси за такива проверки, според мен.
Последното изречение, Папаташки произнесе с
извинителен тон.
- С какво са отрязани ръцете?
- Ще стане по-ясно след аутопсията, но очевидно с някакъв трион. До този извод стигна на предварителния оглед съдебният медик.
- Господин подполковник, ако позволите, бих искал да ви обърна внимание на един факт, който установихме с майор Вълчанов.
Някой изсумтя иронично в настаналата тишина. Всички погледи бяха насочени към Георгиев.
- Да, да разбира се господин лейтенант. - Баташки не изглеждаше ни най-малко изненадан.
- От огледа, който направихме на местопрестъплението, доста общ разбира се, стигнахме до извода, че най-вероятно убийството не е извършено от няколко души, а от един.
Настана оживление. Няколко запалки едновременно изщракаха под набързо измъкнатите от пакетите цигари.
- Тоя, явно, не си е пил сутрешната доза водка.......
Георгиев се надигна и с присвити очи изгледа присъстващите. Този, който си беше позволил тъпата забележка, едва ли би бил лесно разпознат зад тежката
завеса от цигарен дим.
- Я, без такива забележки, че....... - Баташки наистина беше ядосан. – Простете, но някак си ми звучи невероятно, такъв здравеняк да се остави на един, единствен човек..... Моля продължете, господин лейтенант!
Георгиев още веднъж огледа присъстващите.
- Господин подполковник, аз лично съм съгласен и напълно поддържам извода, до който стигна лейтенант Георгиев. - Вълчанов гледаше в пакета “Арда” сякаш това, което говореше беше написано върху него. - Предлагам, обаче първо да се направи още един, по-подробен оглед на мястото и след това изводът да се опише подробно в доклад. Аз лично ще помагам на колегата Георгиев. Нещо да наредите?
Подполковникът само вдигна неопределено рамене.
-Ако няма друго, закривам оперативката.