автор: mariq-desislava

Нека да извадим лъскавата магия
от подмишниците на дявола,
въдворен в мозъчната кора на дните,
вцепенени от клисавите ни мисли
В дебрите ни се таят добрини и коридори,
пясъчни от хаотично пресичане
Заставам на скалата от лед
и броя дъждовните капки,
лумнали отникъде и отнякъде
В началото си се връщам
и с пръстта си говоря
Лоша кръв мърмори в кладенците
на душата ми и разделя тялото ми
на две половини, различни по ритъм
и чувстване
Смислите ми са обсебени и актуални
само, когато е петък и се връщаш
от седмичното си интубиране с вяра
Вече напипвам думите ти, изречени наум
Пъшкането на къщите в нощта възбужда сетивата
Каня те на моя халюциногенен обяд,
в който основното блюдо съм аз