Българска народна песен

Мисля, че имаме най-хубавата, най-съдържателната, най-поетичната и почти неземна народна песен. Предлагам в тази тема да публикуваме текстове, които по някакъв начин са ни докоснали.

Притури са планината

Притури са планината,
че затрупа два овчера,
че затрупа два овчера,
два овчера - два другаря.

Първи моли - пусни мене.
Мене чака първо любе.
Втори моли - пусни мене.
Мене чака стара майка.

Проговаря планината:
"Ой ви вази два овчаря,
любе жали ден до пладне,
майка жали чак до гроба

Излел е Дельо хайдутин

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
деридар скимнем аене,
аене кабадайлие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.

Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадаие -
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

Руфинка болна легнала

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.

Гост

Радето са го каняли
.............................
Радето са го каняли,
на турска сватба да оди,
на турска сватба да оди,
да оди, да им попее.
Мама Радето думаше:
"Не оди, щерко, Раде ле!
Не оди, щерко, Раде ле,
със турци шега, не бива!"
Раде майка си не слуша,
та тръгна Раде, отиде.
Та тръгна Раде, отиде,
на турска сватба голяма.
Турците алка седяха,
наргиле тутун пиеха
и към Радето гледаха.
Че викна Раде, че запя,
ми как се Раде изтърва,
изтърва Раде, та викна:
"Българско наше, българско,
кога българско ще станеш?
Кога българско ще станеш,
кога българи ще имаш?"

Песен от моя Бургаски край,
която съм запомнила от моята баба...

Гост

Цъфнало цвете
----------------
Цъфнало, цъфнало, цвете шарено
във момини, равни двори.
Сутрин го, моме полива,
вечер го момче обира.
Моме го люто кълнеше:
"Пукнало, момче треснало!
Не знаеш, моми да любиш.
Най знаеш, сал знаеш цвете да береш!"

Тази песен е добруджанска. Научих я по-късно,
когато се преместих във Варна...

ХуЛитер Записан(а): Apr 04, 2006 Мнения: 7

любимата ми :

" Билjaнa платно белеше
На Охридските извори.
Оздола идат винари,
Винари Белограѓани.

Винари Белограѓани,
Кротко тераjтe карванот,
Да не ми платно згазите,
Платното ми е даровно,
Платното ми е даровно,
За свекор и за свекрва.

Билjaнo, моме убаво,
Акo ти платно згазиме,
Со вино ќе го платиме,
Со вино ќе го платиме,
И с' бела лута ракиjа.

Не ви го сакам виното,
Tук(у) ви го сакам момчето,
Што напред оди пред карван,
И пушка носи на рамо
И пушка носи над рамо,
И мене гледа под око.

Момчето ни е свршено,
За него вино носиме,
За него вино носиме,
И бела лута ракиjа. ..."

ХуЛитер Записан(а): Apr 04, 2006 Мнения: 7

ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА

Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/
- Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/

---

като я слушаш настръхваш...
много красота има в родопските песни

Гост

намали размера на снимката. веднага.

bilkarkata написа:

Мама Радето думаше:
"Не оди, щерко, Раде ле!
Не оди, щерко, Раде ле,..."

Песен от моя Бургаски край,
която съм запомнила от моята баба...

Билкарке, народните песни най-често са по действителни събития и за действително съществуващи хора. Твоята "щерка", Радето, в действителност е Радю - момък от село Крушевец ( старото име на селото е било Кайрякът), Бургаско. Той е имал много хубава сестра, Бърза. За която също има много хубава песен:

"Бърза хорото водеше,
със девет реда ялтъннье
и с дванаесте синчани..."

А Радю казва на майка си:

"Да кажеш, майо, на Бърза:
стига хорото да води,
стига ялтъннье да носи,
че не сме в село българско,
ами сме в село юрушко..."

Но за цитираната от тебе песен. Казва се "Радю ле, бяла Къйрячко". Точно обратно е съдържанието. Турците го канят на сватбата си, защото пее и играе много хубаво. Радю не иска да отиде, но майка му го накарала да отиде:

"Не бива, Раде, ше идеш!
С турците шега не бива,
шегата им е нъстъна...!"

А когато отишъл, в разгара на играта се сбъркал, та казал:

"Кога българско ще стане,
кога московът ще дойде!
Башът кадъна да взема -
Османовата дъщеря,
Таразовата унука!"

Турците не разбрали какво е казал Радю, но имало един потурнак, който го разбрал и извикал: "Я да спрат тъпъните, да чуем какво каза Радю!" - и го издал. Турците се спогледали, наговорили се нещо, после му дали пет гроша, като му поръчали с тях да купи ново въже за воловете си. Запитали го и на коя нива ще оре на другия ден. А на другия ден отишли на нивата, хванали го и го обесили с въжето, което си бил купил.

Обикновено песента не се изпяваше цялата, съвсем до края, но се продължаваше в разговор за това - по какъв повод е създадена и какво се е случило после, извън текста на песента.

ХуЛитер Записан(а): Apr 20, 2006 Мнения: 194

[/b] Даньова мама
(Бинка Добрева)

Даньова мама, думаше,
даньо ле синко, даньо ле,
кандисах мама, сандисах.
Кандисах мама, сандисах,
от бащините ядове,
от бащините кахъри.

Когато бяхте във люлка
баща ви мене остави
и във балкана отиде.
Гледах ви мама, отгледах,
кога големи станахте,
и вий балкана хванахте.

Елате мама, елате,
сватбите да ви направя,
на снахи да се порадвам.
На снахи да се нагледам
и дребни внуци да отгледам.

Гост

bilkarkata написа:

Билкарке, макар че вече е изтрита, можах да прочета възмутената ти и гневна реплика по повод предния ми постинг. Че съм на всяка манджа меродия, Мара подробната, досадник, непоносим и пр. и пр.

Не съм казал нищо против теб! Ти така си запомнила песента, или баба ти така я е изпяла, така си я пуснала.

Но не можех да оставя така преиначен текста на една от най-популярните песни в странджанския край - момъкът да бъде наречен мома, и да се обръщат на 180 градуса думите на майката. Това е обидно и за песента, и за историческата истина, и за сайта ни.

Освен това мислех си, че за теб наистина може да е досадно, но за други пък историята на тази песен ще е интересна.

"Тя песен майстор няма!" - обичаше да казва баща ми, когато някой изпееше някоя песен с малко поизменен текст.

В момента съм разтворил книгата на Горо Горов "Странджански фолклор" и виждам четири варианта на тази песен, а сигурно има и още. А ето и каква бележка има под един от вариантите:
"Според Ради Арабаджиев, 87 годишен (87 годишен е бил през 1938 година, б.м.), братов син на възпетия Ради, случката е станала наскоро преди освобождението на България - 1875-1876 година. Ради не бил женен, бил много буен и непокорен и бил във връзка с тайните революционни комитети в Странджанския район. Турската къща, където е била турската сватба, е запазена и досега в село Крушевец.(Има се предвид 1938 вероятно, годината в която Г. Горов е записал песента, б.м.)

Към тези, които след изписването на текста на някоя песен добавят нещо от рода: "Така я знам от еди къде си!" - както си постъпила ти, нямам нищо против. Но наистина се ядосвам, когато някой пусне осакатен текст на някоя песен без да го придружи с подобна забележка. Тогава който го чете ще го помисли за истинския текст. Но такъв осакатен текст ще е обида и за песента, и за народа ни, и за автора - ако песента, макар да се пее като народна, е авторска, и за сайта ни.

В първия си постинг и аз допуснах една грешка, която ще поправя. Написах, че Ради е от село Евренезово, а той всъщност е бил от Крушевец, старото име на което е "Кайрякът". Embarassed

Подвел съм се по това как майка ми пееше песента "Бърза хорото водеше". Там Ради се обръща към майка си с тези думи:
"... че не сме в село българско,
ами сме в село яручко -
пустото Евренезово!"

Защото, както казваше баща ми, наистина "песен майстор няма"!

Гост

--------
-------- Laughing

-----------------------
----------------------- Laughing

Два са бора ред-поредом расли,
помежду им ела тънковита.
Расли бори горе нависоко,
засланяли ела тънковита
от зли бури, от студени ветри-
да й ветри върше не пребият,
да й бури клони не поломят.

Не са били два бора високи,
най са били два братя рождени,
а между им - Елица сестрица.
Мила сестра братя засланяли
от зли думи, от студени речи-
да й речи име не похулят,
да й думи слава не погубят.

angar написа:

bilkarkata написа:

Мама Радето думаше:
"Не оди, щерко, Раде ле!
Не оди, щерко, Раде ле,..."

Песен от моя Бургаски край,
която съм запомнила от моята баба...

Билкарке, народните песни най-често са по действителни събития и за действително съществуващи хора. Твоята "щерка", Радето, в действителност е Радю - момък от село Крушевец ( старото име на селото е било Кайрякът), Бургаско. Той е имал много хубава сестра, Бърза. За която също има много хубава песен:

"Бърза хорото водеше,
със девет реда ялтъннье
и с дванаесте синчани..."

А Радю казва на майка си:

"Да кажеш, майо, на Бърза:
стига хорото да води,
стига ялтъннье да носи,
че не сме в село българско,
ами сме в село юрушко..."

Но за цитираната от тебе песен. Казва се "Радю ле, бяла Къйрячко". Точно обратно е съдържанието. Турците го канят на сватбата си, защото пее и играе много хубаво. Радю не иска да отиде, но майка му го накарала да отиде:

"Не бива, Раде, ше идеш!
С турците шега не бива,
шегата им е нъстъна...!"

А когато отишъл, в разгара на играта се сбъркал, та казал:

"Кога българско ще стане,
кога московът ще дойде!
Башът кадъна да взема -
Османовата дъщеря,
Таразовата унука!"

Турците не разбрали какво е казал Радю, но имало един потурнак, който го разбрал и извикал: "Я да спрат тъпъните, да чуем какво каза Радю!" - и го издал. Турците се спогледали, наговорили се нещо, после му дали пет гроша, като му поръчали с тях да купи ново въже за воловете си. Запитали го и на коя нива ще оре на другия ден. А на другия ден отишли на нивата, хванали го и го обесили с въжето, което си бил купил.

Обикновено песента не се изпяваше цялата, съвсем до края, но се продължаваше в разговор за това - по какъв повод е създадена и какво се е случило после, извън текста на песента.

Да, Ангар. Сега прочетох. Така съм я чувала и аз. Не се сетих, че Бил е постнала точно тази песен, но хубаво си го казал "Песен майстор няма".

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите