Дора Ефтимова с Любов в три степени в Арт Маркони

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
Представя
ДОРА ЕВТИМОВА
с поетичен сборник
„ЛЮБОВ В ТРИ ВЕЛИЧИНИ“
16.30 часа 09.07.2016 г.

И пак за Любовта – отново и отново
Казват, че поезията е езикът на човешката душа. Щастливци са които го владеят. Сред тези щастливци е и поетесата Дора Ефтимова. В това се уверява всеки, който прочете нейните стихове.
В живота си човек се нуждае от поезията винаги: в скръбта – за да намери изцеление и сили да я преодолее; в радостта – за да й се наслади безмерно. Тя, поезията, оцветява и осмисля битието ни, чрез нея постигаме чувството, че живеем и откриваме красотата на човешката общуване с любовта.
Имаше преди време един български филм, озаглавен „Всичко е любов”. Това заглавие е подходящо и за творчеството на Дора Ефтимова. За каквото и да пише тя, в крайна сметка всичко води към вечната и неизчерпаема тема за любовта.
В първата част на тази книга – „България в мен” – са включени стихове, разкриващи дълбоки родолюбиви чувства. За родената във Варна поетеса морето си остава „съдбовен знак”, макар отдавна да живее далече от него. То е „котва в сърцето”, „вик за живот”..И молитва!
… Пред теб, море, коленича мълчешком.
Пречисти ме от делничните грехове…
Коленича щастлива пред твоите нозе.
/”Пред теб коленича”/
Всичко, което включва понятието, родина – природа, история, народ, съвремие – откриваме в стихотворения като”Спомени за Пирин”, „Към Камъка”, „В Търновград”, „Вам, будители, поклон” и др.
Д. Ефтимова е определено лирическа поетеса. Тази й същност може би най- ярко се проявява във втората част на книгата – „Да пием, Любов”. Представените тук стихове са своебразен апотеоз на Любовта – великото интимно чувство, което създава и движи живота.
Ти идваш, Любов, аз зная
без питане, проект и план.
Вълшебница добра, омая,
изгаряш ни със своя плам.
/”Да пием, Любов”/
Лирическата героиня на Д. Ефтимова е определено искрена в своето неистово желание да остане вечно в прегръдките на любовта.
Аз искам да си моят силен дъх,
да те изживея и пак да те желая.
Тя не само се прекланя пред Любовта, тя сякаш се идентифицира с нея.
Греховна и свята –
Като самия живот.
Солта на земята.
Това съм аз – Любов.
/” Преди да ме срещнеш”/
Да бъде завинаги с любимия човек – това е формулата на нейното женско щастие.
И забравям за трудности и грешки
в теб открих аз свойто щастие човешко.
/”В теб открих”/
В любовната си лирика поетесата смело рисува своя автопортрет. Колко много напомня той лирическата героиня на Е. Багряна – същата виталност, дързост, самоувереност! И това непреходно и вечно усещане за жена!
Лумнали са в мен буйни огньове
и живота докрай ще обичам.
Сърцето ми волно не иска окови!
Да бъда истинска – най- ми прилича!
/”Различна”/
Боже, нека ме обича!
Такава – истинска и дива!
По дяволски различна!
По ангелски красива!
/Нека ме обича”/
Любовта е „магия”, „любовта е изпит”, любовта е „непонятно чудо”! Тя е „изкуството да се разбираме без думи”. Това са внушенията , които авторката прави по един деликатен и ненатрапчив начин, използвайки богатия арсенал от изразни средства на поетическото изкуство: неочаквани и красиви метафори/ „И ритъмът на сърцето ме
носи/по дансинга на този луд живот/танцувам без всякакви въпроси/ по струните на моята любов.”/; звънки рими/”Боже мой, той ме обича!/ И всеки ден ми го казва./ Аз съм нежно кокиче,/скрито в мъжката пазва.”/;синтактичен паралелизъм - /Виждам те – изгрев./Чувствам те – обич./Слушам те – песен.”/ и т. н.
Книгата съдържа и стихове, посветени на любими хора и празници. И те изваждат на бял свят от раклата на паметта спомени : за „роклята на мама”, за пролетта, която „все е млада”, за рождения ден на сина, за сватбата на дъщерята, за първата учителка, за Коледната нощ, за Сирни Заговезни, за…
Като творец Д. Ефтимова има удивителна наблюдателност не само за значимите неща в живота, но и за дребните случки в ежедневието ни. И притежава умението да ги превръща в поезия/”Човекът с белия бастун”, „Случка на Лазаровден”, „Малкото катериче” /
Творчеството на Дора Ефтимова въплъщава нейната богата душевност и любовта й към живота, към хората, към целия заобикалящ ни свят. Създавани с обич, нейните стихове ще продължават да печелят литературни конкурси/вярвам в това!/, но аз й пожелавам преди всичко нейната поезия да продължава да печели сърцата и любовта на обикновените читатели. За да сбъдне пророчеството от философското й стихотворение”Стълбите”
И затова на всеки по стълбището
дарявам мила усмивка и доброта,
та тръгна ли някога към нищото,
по стълбите да пее красота!

От редактора: Марика Маркос

Успешна премиера и много читатели на книгата!
Щастие и успехи!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите