competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
03 Юни 2016 20:52:32 » Вятър в тополите |
|
През пръстите на старите тополи
провира кости луд замръзнал вятър,
а те го гледат стреснати и голи
как без въпрос жестоко ги премята.
А беше време... Мамещо зелени
поемаха ръцете му с целувка.
Прегръщаха го. Шепнеха поеми.
Щастливи бяха с обич без преструвки.
Тополовият пух, родил се нощем,
политаше край речното корито
подобно сняг, завил забравен кошник
се любеше с земята ненаситно.
Каква любов е: вятър - златни листи!
Под тюркоаза на небето светло
прегърнати летят и лягат ниско
под майката-топола, по полето...
Сега са врагове. Безкрай воюват.
Доказват си юначеството двама.
Политналият вятър ги не чува.
Тополите крещят: „Ти ни измами!” |
|
|