Командировка

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Ако рогът на изобилието си имаше място под слънцето, то това бе салонът за първа класа на летището във Франкфурт. Така смяташе българската група чиновници в командировка, озовала се там някъде в средата на 90-те. Иглика и спътниците й поглъщаха с очи изумителната гледка – студени и топли предястия, които спираха дъха, сладкиши и купи с йогурт във всички цветове на дъгата. До тях - планини от плодове. А огромните червени ягоди и сини зърна грозде изглеждаха съвсем истински, нищо че беше едва март. Мъжете от групата обаче бяха толкова неудържимо привлечени от закрепените на стената и обърнати с гърлата надолу шишета различни марки водка и уиски, че само мимоходом отбелязаха 20-те вида бира, която скромно очакваше някой да я пожелае. Като за капак, салонът беше на самообслужване. Бяха пристигнали от София към обяд, но крайната им цел бе Осака, а самолетът за там - чак след 8 часа. Групата трябваше да ги прекара в този рай. Притеснението на Иглика от отминалия полет – първия в живота й, се бе изпарило. Беше на 28 години, а на тази възраст, повтаряше често баща й, той бил отишъл на море за първи път. Не че бе имала възможност да лети по-рано. Около Коледа един хороскоп й предрече звездна година. Не вярваше в подобни писания, но после дойде пътуването до Страната на изгряващото слънце с билети за бизнес класа. Те пък осигуриха на групата пребиваването в споменатия вече салон на летище Франкфурт.
Беше 11 вечерта и Иглика седеше в една от широките седалки на Боинг 747. Гадеше й се и то от момента, в който самолетът започна да набира височина. Стюардесите вече обикаляха пътниците и ги подканяха да си изберат между менютата с френска и японска кухня. Тя заложи на сигурното – патешко с нещо си и божоле. Ястието изглеждаше прекрасно, но Иглика не можа да се насили да го опита. Стресна я глас отляво. Спътникът й се интересуваше дали ще яде. Тя поклати отрицателно глава. И виното също - не. С ловки движения съседът направи размяната и за секунди проблемите на патицата и божолето бяха решени. Червено самолетче върху екрана пред Иглика примигваше и показваше точно къде летят в момента. Унесе се. Гигантска патица я издигаше над незнайни планини и морета. Земята се смали до мъничка точица. Към тях приближаваше огромно червено кълбо. Слънцето, облакътено на илюминатора, й се любуваше. Иглика отвори очи и му се усмихна. Чувстваше се като Слънчова невеста…в командировка.

Чиновници, те ще да са били някакви висши държавни такива?!

Хареса ми! Не само защото ми напипа паролата за харесване с ключови думи като " йогурт", " бира" , " София"... Ами наистина си е състояние на полет, предадено е чувството от възмишеното изживяване, до ..логичния стомашен и всякакъв дискомфорт..Успех! Smile

Ами... Аз ще се размина с мнението на любимата ми Индиана Smile

Не виждам наистина нищо, което да провокира усещането ми за полет. Акцентът е върху бизнес-класата и битовизмите, съпътстващи тази класа. Няма лошо де, много са хубави, факт Wink

Ама...

Ако беше развита фабулата - без значение в каква посока, би било чудесно. В този си вид за мен текстът няма качества, съответни на темата и конкурса.

Поздрави.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите