Въведено на:
29 Апр 2016 16:43:25 » Старостта си отива
Старостта си изтупа праха и влюбено кихна…
Върху старите дънки бунтовните кръпки избухнаха.
В кукувиче гнездо зацвърчаха излюпени стихове.
И се свиха на сухо и топло в деколтето на буквите…
Старостта си събира багажа, но забрави тъгата.
Там във ъгъла хърка, уморена от бала на залеза,
от зората целуната мляска вкуса на дъгата,
под която солено се любят сълзите размазани.
Старостта си допива кафето и гадае по дъното,
до ръба на чинийката капе мъзгата на лятото..
По тавана напукан гъсенично пъплят безсъници
и в плътта на стъклата като късни снежинки се стапят.
Старостта ми помаха за сбогом и се скри в огледалото.
По пътека от бръчки пришпорва жребче недояздено.
Като празна изгнила бесилка трепери махалото
на часовника, в който стрелките са спрели.
Но заедно…
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума