Какво е за вас сайта ХуЛите?

Релаксирам и ентусиазъм набирам за всичките си дела Wink

Оставих отговор в анкетката, но мисля е много повече Smile

Изпълнява мечти, например. Възможност е.
Хулите е възможност за каквото се сетите.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Iszaard написа:

Лош навик!...
...Учили са ме, и това е най-точната дума, че истинският творец е скромен. Той не бърза да участва в конкурси, не е устремен към награди, неговите ум и сърце не са се вкопчили в признанието, защото ако изобщо имат цел, неговите усилия са впримчени от един неизтощим копнеж, който трудно би се поддал на описание...
...

Ето това исках да прочета и благодаря на Нели, че го написа. Аз също споделям мнението, че истинското творчество не се нуждае от похвали и признания. Не рядко големите творци са писали единствено и само за себе си и рядко ги е било грижа какво казват критиците. Разбира се, че е приятно да разбереш, че и друг е оценил написаното от теб, но от загрижеността за тази оценка започва понякога плъзгането по плоскостта на комерсиализацията и бестселърството.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Kanegan написа:

Оазис, за пишещи души....И съм оставяла мнения, с най -хубаво чувство.Но дали са ми връщали жеста е относителна история..

Ценя коментара ти въпреки да не съм напълно съгласен с някои констатации. Истинското творчество не търси реваншизъм. Това дали ще те похвали някой, който ти си похвалила е без значение. Тук се сещам за главното противоречие на твореца, а именно да не се вземе прекалено на сериозно. Ако твориш, демек пишеш, рисуваш, създаваш скулптура или музика ти несъмнено създаваш един паралелен твой си свят, на който ти определяш правилата, съдбите, реда. Ти си творец! И точно тук идва най-сложното, да не се вземеш за Бог, демиург някакъв и да започнеш да изискваш безпрекословно подчинение от творенията ти. Много е трудно да не се главозамаеш в такава ситуация и да си останеш същия попръдваш на стола и триещ цифките си малчо. Познавам не един пишещ или рисуващ, който се взима за съзидател. и когато спрят да го величаят и възхваляват се сгромолясва с трясък в пепелта на собствената си нищожност.

Затова моят девиз е: Ние сме тук, за да се забавляваме. И се стремя да го следвам до колкото мога Very Happy

Какво са “ХуЛите“ за мен?
Един неизбродим терен,
една земя необозрима,
страна, в която всичко има:
лимърици и оригами,
вълчици и хипопотами,
комедии и мелодрами,
(понявга, много рядко - драми),
и завист, ревност и любов …

Дори и никой в сайта има.

И аз вървя насам-натам:
погледна тук, надзърна там,
похваля тук, там критикувам,
със сродните души общувам …

Докато дойде този ден,
във който спра да публикувам,
от който никът ми ще спре
във сайта да се появява,
и ще потъне във забрава.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

angar написа:

Какво са “ХуЛите“ за мен?
Един неизбродим терен,
една земя необозрима,
страна, в която всичко има:
лимърици и оригами,
вълчици и хипопотами,
комедии и мелодрами,
(понявга, много рядко - драми),
и завист, ревност и любов …

Дори и никой в сайта има.

И аз вървя насам-натам:
погледна тук, надзърна там,
похваля тук, там критикувам,
със сродните души общувам …

Докато дойде този ден,
във който спра да публикувам,
от който никът ми ще спре
във сайта да се появява,
и ще потъне във забрава.

Благодаря на Ангар за стихотворния отговор във форума. Забавен си!
Пък не бързай да дойе "този ден". Все ще има стихове за писане, песни за изпяване, моми за любене...

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

А сега, де? Мисля, че не търся кариера, нито социални контакти. Защо да бягам от действителността си? Тя си е наред. Остава спокойствието.
За мен сайтът е едно спокойно място, където можеш да споделяш емоции на родния си език. Ако някой се почувствува докоснат - добре, ако ли не - животът продължава. Нищо не си спечелил, но не си и загубил. Хубаво е, че го има! С благодарност към хората, които правят възможно съществуването му. Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Solara написа:

А сега, де? Мисля, че не търся кариера, нито социални контакти. Защо да бягам от действителността си? Тя си е наред. Остава спокойствието.
За мен сайтът е едно спокойно място, където можеш да споделяш емоции на родния си език. Ако някой се почувствува докоснат - добре, ако ли не - животът продължава. Нищо не си спечелил, но не си и загубил. Хубаво е, че го има! С благодарност към хората, които правят възможно съществуването му. Smile

Благодаря за този уравновесен и откровен коментар. Наистина трябва да благодарим на организаторите, какво щяхме да правим без тях!?

Но драги ХуЛитери, защо се свените? Нима никой от вас не търси, ако не литературна слава, поне капчица известност? Хайде да си признаем, че популярността ни блазни, а? Аз ще дам личен пример и ще призная, че съм особено самодоволен, ако някой ме похвали чрез коментар или бележка и мисля, че това си е най-естествена човешка нужда в която няма нищо срамно Cool

.

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 113

Лео, ти си опасно същество Smile

Много ценя откровеността и искреността (различни са си...) Според мен докато нещо не излезе наяве, та да го видиш хубавичко, че се е спотайвало в теб, няма и как да се освободиш от него или поне да го тушираш... така, че да не досаждаш на другите с егото си... Най са ми забавни персони, които изобщо хабер си нямат, че са персони първо и, второ, че са бъкани с такава самовлюбеност, та чак на километри се разнася нейното "ухание". Радвам се, че повдигна темата. Даже в последните дни усещам нещо, което винаги съм искала да имам - едно истинско оглеждане в очите на съмишленици. Яко е! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

LeoBedrosian написа:

Но драги ХуЛитери, защо се свените? Нима никой от вас не търси, ако не литературна слава, поне капчица известност? Хайде да си признаем, че популярността ни блазни, а? Аз ще дам личен пример и ще призная, че съм особено самодоволен, ако някой ме похвали чрез коментар или бележка и мисля, че това си е най-естествена човешка нужда в която няма нищо срамно Cool

.

Известност? Какво да я правя? Слушай, Лео, единственият човек, от чието мнение се интересувам, заспа сладко-сладко над красиво прошнурованата ми с 3 дупки (Kупих си специален перфоратор. При нас е такъв стандарта - тридупков) дзен - папка. Тогава осъзнах, че пиша единствено за себе си. А започнах преди 3 години, заради него, по неприятен за мен повод, който впоследствие имаше щастлива развръзка. По-голям егоцентризъм от това - здраве му кажи! Защо да задълбавам в тази посока? Няма с нищо да ме обогати. Обичам похвалите, разбира се, но не са ми самоцел. Забелязала съм, че дълго стои пред картините ми - буден. Рисувам, откакто съм се родила. Май мълчаливото одобрение е по-добро, все пак. Това беше в рамките на майтапа, но за сметка на това съвсем искрено. Иначе влизам и чета, когато намеря време. Предполагам, че много хора правят същото без непременно да пишат, така че има смисъл от сайта безспорно.

Гост

Лео,
на определена възраст човек се убеждава колко прав е човекът със "Суета на суетите".
После остава отношението към света като към забава и грижа.
Под секрет - имам дългогодишен опит в медии /вестници, телевизии/, имах 3-часово предаване. И мога да кажа - известността не е приятно нещо. Ако не си на 15 години.
Е, има хора, които реват за пост и възможност да колят и бесят. Със злоба да мъстят на определящите ги като посредственост. И да се изживяват като заместници /поне!/ на Господ...
Питай тях за славата.
Разумните знаят - "Няма нищо ново под слънцето". И си правят нещо - стихове, картини, музика, хляб, стол, компютър - за себе си. Пък ако още някой го хареса...Не пречи!
Но да се вириш като празен балон над Сопот...Смешно и жалко...
Така че - не надценявай "Хулите". Дават възможност нещо да се публикува ТУК. И - толкова...За другаде има други места. Просто малко кафене...Където понякога сервитьорите се изживяват като върховен съд...

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Към двамата преждекоментиращи:

Не очаквах скромната ми темичка да разбуди толкова дълбокомислени коментари, но това е хубаво за нея. Подържам напълно мнението на Солара, и аз пиша за себе си, макар това да ме превъзбужда, а не ме успива. Та творчеството е толкова вълнуващо и всепоглъщащо, велика работа. Как може да заспиш като твориш не знам.

Генек е друга работа. Тука иде реч за слава и нейните производни. И аз не съм чувал за индивид, който да не си е изпатил от прекомерна слава. Освен това тя вещае и самота на върха, ако го достигнеш. Аз нямам опит с медии и други източници на популярност, но и не съм си поставял такава цел. Не ми е нужно това. И на теб ще кажа, че пиша за себе си с няколко малки изключения, когато писах за други.

За Хулите, разбира се, че не надценявам това място. Определението "кафене" наистина му приляга. Изглежда сервират и алкохол, щото често се опивам на излизане. Но ми е уютно тук, макар да не мога да пощипвам сервитьорките по дупето.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Както се разбра нашия сайт навършва десет години, ц, ц!
Не са малко! Да ияди, както казваме по нашия край, което си е пожелание за още хиляди лазарника съществуване!

Това ме накара да повдигна пак темата на първа. Има още какво да се каже за любимото място, което (сега си давам сметка) е и родното място на моето творчество!

Честито Хулитери!

ОАЗИСЪТ ХУЛИТЕ.НЕТ

"Това ме накара да повдигна пак темата на първа. Има още какво да се каже за любимото място, което (сега си давам сметка) е и родното място на моето творчество!"
Лео, няма какво повече да добавя към това любовно признание...;“)

Док ви обича, приятели и колеги, и епистоларно, разбира се!!! Laughing

Гост

Не мога да се сдържа и аз, барабар Пенка с жените, да не взема отношение Laughing

... и сигурно най- много изявлението на Генек ме провокира. Какво бе, Генек, имаш спрямо празните балони и защо не са другаде, ами точно над моя Сопот? Над него се реят парапланеристи, аромат на рози и възрожденски дух. Някак си на чест ме засегна...
Very Happy

Какво е за мен сайта "Хулите"?
Място, на което се научих да летя наново.
Не бях писала от години. Имам стихотворения, но сега, като ги погледна, ми се струват сантиментално- сълзливо- нескопосни. Някак си вече не ми иде отвътре мерената реч. (Някой може спокойно да рече: "То пък немерената много ти иде...")
Да, но тук започналите като на шега опити за роман се превърнаха в целенасочен път. Може някой да го нарече амбиция, не знам... но какво лошо има в амбициите? Нали те дърпат човека напред, карат го да гледа отвъд утре.
Аз имам мечта и тя е да видя книжните страници на моята "Светулка" и да ги взема в ръце, да помириша мастилото. Тя може и да не се сбъдне, световната литература няма да претърпи епохална и фатална загуба без моята книга. Но нали е нормално да искаш да видиш наяве труда си, когато пишеш - кой родител не мечтае да види как детето му прохожда? Нямаше да имам тази мечта, ако не бях тук. Ако не беше подкрепата и куража от Аноним,Зебайтел, Касиана, Маркони, Агрипина, Женя и още неколцина други. Нямам думи да изразя благодарността си, но се надявам, че те разбират какво означава това за мен.
Какво е за мен "Хулите"? Да, наистина е кафене, топло, малко, уютно, в което знам, че ще открия приятни събеседници -както и е приятна изненадата да се запозная с нови. Тук открих прекрасната поезия на Ники Комедвенска, Камелия Кондова, Родена в лотос, Йотовава, Атом, Северянин... много са, спирам, защото все ще изпусна някого. Тук се запознах с чудесните разкази на Аноним, Зебайтел, Мамонтово дърво и още много други. Едва ли щях да ги открия по друг начин.
Да, куцо и сакато - включая моята скромна особа, се втурна да пише. Нека бе, хора. В това време на безграмотност, безхаберие, безчовечие -защо не? Нали е по-добре да търсим думите и начините да ги подреждаме по своему, отколкото да комуникираме чрез облещени и оплезени емотикони? Всеки, който пише тук, е казал нещо на някого... малко ли е? Който го хареса -ще намери начин да го каже. Който не -ще го подмине, за да търси това, което ще го накара да трепне.
Важното е да говорим. И да четем. Защото спрем ли да го правим - ще сме вид примати, на които, за да комуникират, са нужни само два пръста за клавиатурата...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите