Автор |
Съобщение |
competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
01 Май 2012 21:13:00 » Небесен дар |
|
Слънцето набра височина, прескочи Голяма чука и огря платото над село Ливадино. Малцина от месните вече идваха насам, но Григорина, поне през лятото не пропускаше да го посрещне. Така щеше да прави и до късна есен, да стои изправена и да гледа светилото с премрежени от копнеж очи.
- Чака птицата. - сподели Свирчо пастирът пред козичките си. Бяха само три, но можеха да изхранят цялото село - толкова се бяха стопили хората.
- Мамооо! - чу се детски вик и малкия Парчо се зададе по пътеката.
Детето скоро навърши две годинки, ала говореше свободно, а за тичането нямаше равен. Да се чуди човек, как се пръкна в това село, където освен Свирчо, нямаше мъж под осемдесет. Само че скромният пастир нямаше нищо общо с тази работа и въпреки, че с Григорина бяха единствените млади в околията и всички ги сватосваха, тя взе че преди две лета зачена, роди под грижите на стрина Стойна и даже взимаше майчински от държавата. Пощальонът й ги носеше с катъра до селото, защото и кмет нямаха.
- Свирчо! - изненада го гласът на детето.
Обичаше да се промъква зад гърба му или покачено на някое дърво, да го стряска, след което заразително се смееше, а козите се разблейваха и даваха повече мляко в такива дни. - Ще ме вземеш ли?
- Ще те взема. Какво да те правя. - отвръщаше и се чудеше на късмета си.
Обичаше русолявото момче, като свое, а за майка му да не говорим. Така му се щеше да й каже нещо мило, но не все не достигаше кураж. От юноша по два пъти на годината припалваше свещичка в параклиса и ето го чудото: макар и без негова намеса, господ му изпрати рожба, а и Григорина напоследък взе да го заглежда, че даже и му проговори.
- Мама чака птицата. - повтори думите му, Парчо. - Тя ли ме е донесла, Свирчо?
„Отново и отново!”, запоти се пастирът от неудобство. Това момче не спираше да пита всички наред, но най-вече него.
- Тя ще да е била. - отвърна за кой ли път.
- Щото стрина Стойна казва, че щъркелите носели децата… Били големи бели птици, ама досега не съм видял нито една. - не спираше да чурулика момчето.
„По-голям беше от щъркел: - потъна в спомени Свирчо. - толкова голям и силен, че даже прелетя с парапланера си над Чуката. После изскочи смерча и го разби върху платото. Късмет имаше този мъж, че стихията не го прати в урвата, а още по-голям късмет извади, че го намери Григорина. Цял месец лекува раните му, а след още един пристигна хеликоптер от големия град и си го прибра. Само дето не можеше да говори за тези неща пред Парчо. Небето му бе изпратило този дар и докато все още се намираха на земята, искаше да му се порадва.
- Щом птицата е дошла до тук, значи има път. - не спираше да си говори малкият. - Някой ден и аз ще литна!
- Ще литнеш, момчето ми. Ще литнеш! - с тъга допълни Свирчо, но после се усмихна. - Хайде да си посвирим!
Подаде на момчето върбова свирка, дялкана с много обич, а после извади гайдата от торбата и започна да я надува. |
|
|
|
|
raiavid
Гост
|
Въведено на:
02 Май 2012 11:16:31 » |
|
Хубав разказ. Добре поднесен...а и детето е много умно за възрастта си.
Само дето всичко става след оня полет и са останали въпросите... |
|
|
|
|
LinaTod
ХуЛитер
Записан(а): Mar 20, 2012
Мнения: 12
|
Въведено на:
02 Май 2012 14:01:30 » Re: Небесен дар |
|
Моят фаворит от прозата досега!
Поздравления! |
|
|
|
|
december
ХуЛитер
Записан(а): May 02, 2012
Мнения: 16
|
Въведено на:
02 Май 2012 17:59:20 » Re: Небесен дар |
|
LinaTod написа: |
Моят фаворит от прозата досега!
Поздравления! |
В прозата може всеки да ти е фаворит. Там нямаш сблъсък на интереси. |
|
|
|
|
LinaTod
ХуЛитер
Записан(а): Mar 20, 2012
Мнения: 12
|
Въведено на:
03 Май 2012 11:47:58 » Re: Небесен дар |
|
december написа: |
В прозата може всеки да ти е фаворит. Там нямаш сблъсък на интереси. |
Може пък да те изненадам, знаеш ли! |
|
|
|
|
Ray
ХуЛитер
Записан(а): Sep 20, 2004
Мнения: 407
Място: София
|
Въведено на:
03 Май 2012 12:17:21 » |
|
Много симпатичен текст |
|
|
|
|
viatarna
Модератор
Записан(а): Oct 11, 2007
Мнения: 285
Място: гр.София / skype: vesi_dimitrova
|
Въведено на:
03 Май 2012 15:43:57 » Re: Небесен дар |
|
LinaTod написа: |
december написа: |
В прозата може всеки да ти е фаворит. Там нямаш сблъсък на интереси. |
Може пък да те изненадам, знаеш ли! |
Въздържайте се, ако обичате, от коментари, които биха могли да издатат името на автора. |
|
|
|
|
val6ebnica
ХуЛитер
Записан(а): Feb 13, 2010
Мнения: 47
Място: град Стара Загора
|
Въведено на:
09 Май 2012 22:20:05 » Небесен дар |
|
Много ми хареса, този разказ. Пожелавам на автора /авторката/ успех в конкурса! |
|
|
|
|
valigogo
ХуЛитер
Записан(а): May 10, 2012
Мнения: 2
|
Въведено на:
10 Май 2012 22:24:26 » похвално |
|
Автора/авторката за представеното заслужава похвала |
|
|
|
|
valigogo
ХуЛитер
Записан(а): May 10, 2012
Мнения: 2
|
Въведено на:
10 Май 2012 22:26:22 » похвално за Небесен дар |
|
|
|
|
Amalfi
ХуЛитер
Записан(а): Apr 15, 2012
Мнения: 4
|
Въведено на:
12 Май 2012 14:49:05 » |
|
Давам най-висока оценка на произведението. В една страница много трудно можеш да сътвориш проза на такава тема. Меланхолична ми беше историята, но това не променя фактът, че е красива. |
|
|
|
|
nellnokia
ХуЛитер
Записан(а): Mar 03, 2010
Мнения: 125
|
Въведено на:
13 Май 2012 10:58:28 » Небесен дар! |
|
Прочетох с удоволствие! Успех! |
|
|
|
|
diva_voda
ХуЛитер
Записан(а): Jun 19, 2009
Мнения: 101
|
Въведено на:
14 Май 2012 12:06:33 » И на мен ми хареса:) |
|
Успех! |
_________________ усмивката - агрегатно състояние;
естествена среда - радостта |
|
|
|
acdcpopstar
ХуЛитер
Записан(а): May 16, 2012
Мнения: 1
|
Въведено на:
16 Май 2012 10:28:42 » |
|
Много ми хареса,дано автора да има и други.Пожелавам успех. За съжаление това е положението в много български села |
|
|
|
|
emonik
ХуЛитер
Записан(а): May 21, 2012
Мнения: 2
|
Въведено на:
21 Май 2012 09:42:22 » |
|
Разказа ми хареса.Успех на автора. |
|
|
|
|