Българска народна песен

ХуЛитер Записан(а): Aug 14, 2007 Мнения: 31

Стъпяй, пристъпяй,
булчице млада,
стъпяй да видиш
как се отделя,
както се дели
жито от слама,
тъй се отделя
чедо от мама...

Сборника на Арнаудов

Я ИЗЛЕЗНИ, ЛИБЕ

Я излезни, либе лично,
на горното порте,
да ти видам, либе лично,
тънката снага!

Я излезни, либе лично,
на горното порте,
да ти видам, либе лично,
белото лице!

Я излезни, либе лично,
на горното порте,
да ти видам, либе лично,
църните очи!

Ако не те взема, либе,
млада невестица,
язе ке те взема, либе,
църна вдовица!

Следващото е македонското изпълнение на "Притури се планината"

http://www.zazz.bg/play:f15bf65b

Вижте на какво попаднах

http://www.vbox7.com/play:97a7d42f

80. КАРАДЖА ДУМА РУСАНКИ

Том ІІ: Хайдушки песни

Караджа дума Русанки:
- Русанке, росен босилек,
Русанке, росна ябълко,
чу ли Русанке, разбра ли,
комшии какво хортуват,
какво комшии подумват,
че съм бил, либе, хайдутин,
на хайдутите войвода?
Какво да правя, не зная,
кои балкани да фана,
като ми й мило за тебе,
за тебе и за Добруджа!
Дори си дума издума -
пътници порта хлопаха,
с ясни гласове викаха
и за Караджа питаха:
- Тука ли й Стефан Караджа,
Караджа страшен войвода?
Много му здраве носиме
от Сливен от Хаджията,
Хаджи Димитър войвода.
Триста заръки заръча,
Караджа със нас да доде
във Сливенските балкани -
турска ще хазна да мине
от Сливен града голяма,
за Котел чутна касаба -
хазната да си оберем!
Като ги зачу Караджа,
че стана, стана Караджа,
Русанка в чело цълуна,
а че са дигна, отиде
във Сливенските балкани -
турската хазна обрали.
Много са пари земали,
голяма чета събрали.
Че са тръгнали, тръгнали
със турци да са ударят.
Били са три дни, три нощи
за правда и за свобода,
Сичките, кардаш, паднали
горе ми в Стара планина,
горе ми на връх Бузлуджа.

ХуЛитер Записан(а): Oct 21, 2007 Мнения: 9

Удолу идът дур три моми хубави
полите хми кълдъръмъ метяха
каменьято в синьо небе фърчаха
на къщите жамовьято трошаха.

Я ся сторих болен,трескав никакъв
дано дойде от момите еннътъ
тя не дойде от момите еннътъ
ями дойде еннъ стара бабичкъ.

Я хи викъм сектир бабу отука
я не искам в бърдук уда да пия
ями искам от момите еннътъ.

Песента я знам от баба ми (лека и пръс).Везможно е да не съм я изписала най-правилно,но си я пея редовно и така баба е винаги в мислите ми.

[quote="staka"]
Удолу идът дур три моми хубави
полите хми кълдъръмъ метяха
каменьято в синьо небе фърчаха
на къщите жамовьято трошаха. /quote]

Чудесна песен! Много ми харесва този момък!

Но първият куплет ми напомни една друга песен. Защото
"Полите хми кълдъръмът метяха..." е много хубав и често срещан образ. Обаче от тях камъните в синьо небе да хвърчат и да трошат жамовете - не е реално, въпреки че народният гений не се спира пред нищо - като ще е хипербола, да е хипербола!

Знам друга песен, в която един мъж биволар така натоварил колата си, че:

"Като биволлье рихтяха,
та кълдъръмът метяха,
та каменньето фърчаха,
та жамовьято трошаха!"

Чувал съм я от баща си, но не я помня цялата. Ако я намеря в сборника със странджанския фолклор, ще я пусна цялата.

Пирине, Пирине!

http://www.vbox7.com/play:e1b9f9fd

ЛУДО – МЛАДО ВЗЕМА МОМА
ЗМЕЙОВИЦА ЗА НЕВЕСТА

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребни пряперици.
Не е нашло дребна лова,
най е нашло вита ела,
вита ела съковита.
Та извърна тънка пушка,
та удари вита ела,
вита ела съковита;
удари я във върове,
изкърти я из корене.
Из корене излязнала
малка мома-змейовица.
Та я фана за ръчица
да я води при макя си,
а мома му проговаря:
- А бре, лудо, аджамия,
и това ли да та уча?
Съпаши ми корав пояс,
превържи ми бели ръки;
развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи;
па ма фани за ръчица,
та ма води при макя си.
Да не рече твоя майка:
- Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурала;
но да рече твойта макя:
- Леле, сино, мили сино,
къде узе тая мома?
Не е мома като мома,
най е мома – ясно слънце,
очите й – ясни дзвязди,
веждите й – плетен гайтан.
Като оди – ветар вяе,
като седи – слънце гряе,
като дума – бисер ниже!

http://www.vbox7.com/play:694e7024

Matador написа:

ЛУДО – МЛАДО ВЗЕМА МОМА
ЗМЕЙОВИЦА ЗА НЕВЕСТА

Не е мома като мома,
най е мома – ясно слънце,
очите й – ясни дзвязди,
веждите й – плетен гайтан.
Като оди – ветар вяе,
като седи – слънце гряе,
като дума – бисер ниже!

Браво на твоята мома! Май не съм чувал за друга по-хубава от нея! Но и ние, в Странджа, сме имали една такава, дето "с дума чувяка наява, а пък го с Очи напива!"

БИВОЛАРСКАТА

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:

- Оти си синко, поцърнял,
поцърнял та си погрознял,
и ти е чембас окапал,
и ти е дума липсала?

Стоян майци си думаше:
- Недей ме пита, мале ле,
що съм поцърнял, погрознял,
що ми е чембас окапал
и ми е дума липсала,
ами ме питай, мале ле,
де ми са лиси бивольле!

Тамънь ги туку уйдисах,
направих кола тучена,
тучена и челичена,
отлях хми жегли сребърни
и позлатени капистри,
със копринени чулове,
и се ангарье зададе,
тежко жупане да носим,
от Едрене та в Шумена.

Сичките, мале, твариха,
по двеста оки, по триста,
най вече по пекьстотини,
на мене, мале, фърлиха
хиляда и пекьстотини!

Я хми бях керванджията.
Впрегнахме, мале, тръгнахме,
вървяхме шу повървяхме,
минахме поле широко,
набихме града Шумена.

Като бивольле вървяха
и калдаръмът тъптяха,
та каменьнето трошаха.
Като бивольле рихтяха,
та калдаръмът метяха,
та каменьнето фърчаха,
та джамовете трошаха.

Отде ни, мале, пресрещна
кадъна с малко дятенце.
Бре кой го гявул научи
на мене “Тате!” да каже!

И кя се кадъна провикна:
- Нема ли тука заптии,
Стояна да си фатите,
та му бивольле земите
и го в темница фърлите,
че имам дяте от него!

Тие ме, мале фатиха,
фатиха та ме вързаха,
назъкь ми ръки извиха
че ме в темница фърлиха,
та лежах девекь години.

На деветтяхът години,
бивольлето се сгледали,
сгледали и са ревнали,
вънкашни жегли строшили,
та на темница дойдоха.
С глави си покрив фърляха,
с ноги дувари сипеха,
та ме мале ле, пуснаха!

Затва съм толква поцърнял,
поцърнял още погрознял,
затва ми чембас окапа
и ми е дума липсала!

Нарича се “биволарската”, защото се е пеела предимно от или на стопани, които впрягат биволи, за “да им падне сърце на място”, т.е. да останат доволни от яденето и пиенето.
В “Странджански фолклор” я има в два варианта – във втория вариант товарът е “кирия - тежка коприна –/ синя, зелена й цървена...” Но, като четях записаните от Горо Горов два варианта, аз си припомних как я пееше баща ми, и тук съм записал както той я пееше.

angar написа:

БИВОЛАРСКАТА

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:

- Оти си синко, поцърнял,
поцърнял та си погрознял,
и ти е чембас окапал,
и ти е дума липсала?

Стоян майци си думаше:
- Недей ме пита, мале ле,
що съм поцърнял, погрознял,
що ми е чембас окапал
и ми е дума липсала,
ами ме питай, мале ле,
де ми са лиси бивольле!

Тамънь ги туку уйдисах,
направих кола тучена,
тучена и челичена,
отлях хми жегли сребърни
и позлатени капистри,
със копринени чулове,
и се ангарье зададе,
тежко жупане да носим,
от Едрене та в Шумена.

Сичките, мале, твариха,
по двеста оки, по триста,
най вече по пекьстотини,
на мене, мале, фърлиха
хиляда и пекьстотини!

Я хми бях керванджията.
Впрегнахме, мале, тръгнахме,
вървяхме шу повървяхме,
минахме поле широко,
набихме града Шумена.

Като бивольле вървяха
и калдаръмът тъптяха,
та каменьнето трошаха.
Като бивольле рихтяха,
та калдаръмът метяха,
та каменьнето фърчаха,
та джамовете трошаха.

Отде ни, мале, пресрещна
кадъна с малко дятенце.
Бре кой го гявул научи
на мене “Тате!” да каже!

И кя се кадъна провикна:
- Нема ли тука заптии,
Стояна да си фатите,
та му бивольле земите
и го в темница фърлите,
че имам дяте от него!

Тие ме, мале фатиха,
фатиха та ме вързаха,
назъкь ми ръки извиха
че ме в темница фърлиха,
та лежах девекь години.

На деветтяхът години,
бивольлето се сгледали,
сгледали и са ревнали,
вънкашни жегли строшили,
та на темница дойдоха.
С глави си покрив фърляха,
с ноги дувари сипеха,
та ме мале ле, пуснаха!

Затва съм толква поцърнял,
поцърнял още погрознял,
затва ми чембас окапа
и ми е дума липсала!

Нарича се “биволарската”, защото се е пеела предимно от или на стопани, които впрягат биволи, за “да им падне сърце на място”, т.е. да останат доволни от яденето и пиенето.
В “Странджански фолклор” я има в два варианта – във втория вариант товарът е “кирия - тежка коприна –/ синя, зелена й цървена...” Но, като четях записаните от Горо Горов два варианта, аз си припомних как я пееше баща ми, и тук съм записал както той я пееше.

Ангаре, има ли някакъв начин да се сдобия със сборника на Горо Горов? Кога е издаден? Намира ли се в книжарниците?

Silver Wolfess написа:

[Ангаре, има ли някакъв начин да се сдобия със сборника на Горо Горов? Кога е издаден? Намира ли се в книжарниците?

Силвър, отговарям ти тук, а не на лична бележка, за да прочетат и други каква книга имаме!

Това е най-голямата книга, която съм виждал в България! Става въпрос и като обем и тегло. Съдържа 998 страници. Съдържа - като съдя по номерацията им, 1419 песни (само че някои от тях се повтарят в по два-три варианта), 151 приказки и анекдоти, 39 легенди и предания, много пословици и поговорки, гатанки, благословии и благопожелания, баяния и магии, скоропоговорки, броенки, описание на детски игри и забавления от странджанския край.

Всичко и аз не съм прочел, чета понякога оттук оттам. Но с най-голямо преклонение си мисля за автора на този сборник - Горо Горов, събирал ги от 1933 до 1969 година. Наистина велик труд!

Той е от село Заберново, бил е учител в странджански села, после училищен инспектор в Бургас и после директор на окръжния исторически музей в Бургас. Които неща ги знам от предговора му към книгата.

Книгата е издадена през 1983 година в 1600 екземпляра. Аз съм щастлив, че съм я видял тогава и съм си я купил. Оттогава в книжарници не съм я срещал, а едва ли и някога ще бъде преиздадена.

Вероятно може да се вземе временно от някоя библиотека, или от някой който я има, но по някаква причина вече никой в семейството им не я поглежда.

С най-сърдечен поздрав, землячке!
Smile

))))

angar написа:

Silver Wolfess написа:

[Ангаре, има ли някакъв начин да се сдобия със сборника на Горо Горов? Кога е издаден? Намира ли се в книжарниците?

Силвър, отговарям ти тук, а не на лична бележка, за да прочетат и други каква книга имаме!

Това е най-голямата книга, която съм виждал в България! Става въпрос и като обем и тегло. Съдържа 998 страници. Съдържа - като съдя по номерацията им, 1419 песни (само че някои от тях се повтарят в по два-три варианта), 151 приказки и анекдоти, 39 легенди и предания, много пословици и поговорки, гатанки, благословии и благопожелания, баяния и магии, скоропоговорки, броенки, описание на детски игри и забавления от странджанския край.

Всичко и аз не съм прочел, чета понякога оттук оттам. Но с най-голямо преклонение си мисля за автора на този сборник - Горо Горов, събирал ги от 1933 до 1969 година. Наистина велик труд!

Той е от село Заберново, бил е учител в странджански села, после училищен инспектор в Бургас и после директор на окръжния исторически музей в Бургас. Които неща ги знам от предговора му към книгата.

Книгата е издадена през 1983 година в 1600 екземпляра. Аз съм щастлив, че съм я видял тогава и съм си я купил. Оттогава в книжарници не съм я срещал, а едва ли и някога ще бъде преиздадена.

Вероятно може да се вземе временно от някоя библиотека, или от някой който я има, но по някаква причина вече никой в семейството им не я поглежда.

С най-сърдечен поздрав, землячке!
Smile

))))

Търся си коренчетата, Ангаре. Без корен какво си? Ще обявя общонационално издирване на книгата. Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите