Конкурс: Везната

Везните си казаха думата. Наклониха се така, както повеляваше народът. Опитвах се да променя равновесното положение, вадех тежести от едната страна и ги поставях на другата, но в крайна сметка кантарът се връщаше отново в изходно положение.
Уморена от безсмисленото преливане от пусто в празно, аз седнах на пътя до самата сергия и вперих блуждаещ поглед в теглилката. Не, не ме питай и ти какво продавах в оня ден. Истината е, че последната ми мисъл тогава бе да търгувам със спомените и съдбите, поставени на везната. Щеше ми се само да видя коя колко струва, простoтака, понеже ни най – малко не се съмнявах в отговора на въпроса. А то какво стана… Започвам да си мисля, че гласът народен не винаги е глас Божи. Господ е добър и справедлив, а решението, което видяха очите ми, далеч не бе обективно. Не можех да си обясня как така споменът и мястото на Христо Ботев в сърцата на българския народ не бяха в състояние да повдигнат любовта на народа към обикновеното момиче, изпълнителка на чалга – хитове.
„О, неразумний юроде!”, щеше ми се да извикам с пълен глас аз. „Защо не тачиш и не обичаш миналото си, а ограничаваш невзрачното си съществуване до възхищение пред разголена едрогърда певица? Как изобщо можеш ти, народе, да решиш, че жертвата на Ботев и неговата безмерна обич към родината са далеч по – незначителни от танцьорката из кръчмите? Как? Как…”.
Ала не дадох воля на емоциите си. Помислих си, че това е волята на моите сънародници и аз съм никоя, та да я критикувам. В крайна сметка през последните няколко месеца бяха направени множество проучвания на национално ниво, които подкрепяха една – единствена теза: определена изпълнителка на чалга стои по – високо от Ботев в сърцата на българина. А пък на мен всичко това ми се струва една подигравка, омаловажаване на нашето минало, унищожаване на българското. Всяка година в дните около 2 юни, когато отбелязваме гибелта на великия българин, из медиите и обществеността се говорят само хубави думи за чедото на Балкана. Но тези мероприятия, повечето от които създадени с цел реклама, изобщо не са достатъчни, за да се каже, че поколенията боготворят Ботев и се прекланят пред неговото дело. Поне не за мен. Ако искате, можете да ме корите, ако желаете – наречете ме тесногръда, ала, независимо какво ще ми кажете, няма да промените моето становище по въпроса. За мен нацията ни деградира с всеки нов чалга хит, с всяка малко или много забравена личност и събитие от нашето минало. В крайна сметка, не можете да отречете, че, омаловажавайки човека, ние принизяваме делата му. И когато българинът се изправи и гордо заяви, че цялото му уважение и преклонение е не към Ботев, Левски, Вазов, а към някоя силиконова кукла, то той индиректно заявява, че за него идеалите на предшествениците му са нищо.
Осъдете ме най – жестоко за това, което казвам, но не ще успеете да ме убедите, че греша. От поколение на поколение рожбите на майка България забравят своето минало, за да живеят единствено и само в изкуственото настояще. Малцина се тези, които с гордост и любов си спомнят за славните си предци и съотечественици. Но точно тия хора са утехата, която измива срама от челото на цял един народ и ни кара да вярваме, че не всичко е напълно загубено. Може би някой ден те ще успеят да ни извадя от застоя, в който се намираме, и ще издигнат Ботев на достойното му място – пиадестала на всенародната любов и благодарност.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите