Конкурс: “Луд” ли е Ботев?

“Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита…”
Хр. Ботев “Борба”

Луд ли е Ботев в очите на своите съвременници? Вероятно да.
Калофер. 11.май.1867г. - празникът на св. Кирил и Методий. Имат думата разумните, улегналите, богатите. Те вярват, че всичко могат да постигнат бавно, стъпка по стъпка, без конфликти. Първо просвещение, после църковна независимост, а свободата - за нея може и да не дойде ред. И задължително са верноподаници, благодарят на султан Абдул Азис за „свободите”, за „благоденствието”, за „реформите”. Но вярват ли в това? Не, разбира се. Но, ние сме роби. Говорим едно, мислим друго. Търпим и се надяваме. Този задрямал на топлото слънце свят е взривен от вихрушката на Ботевото слово. То заклеймява чорбаджиите, подиграва се на учителите, дръпва смешните раса на поповете. Словото му стряска спокойствието на българина, разбутва търпението на роба, преобръща представите му за света.
Подарен казашки офицерски мундир, скъсани и закърпени гащи – кой ще познае под този скъсан чул гения? Младият Ботев е бил вечно недоволен, тонът му - излишно откровен, мненията му - неучтиво категорични. Не признава авторитети, не се кланя на светци, не вярва на “патриоти”, не почита „глупци”.
Вярва в “братския труд, свободата и равенството”. “Обществения ред” е неговият враг. „Богат е” - казвали са някога и не са питали „ограбените сироти” и „погазения бог”. „Богат е” - казваме и сега. И оценяваме хората по марката на колата и дебелината на портфейла.
Та може ли да не е луд човек, който иска да се опълчи срещу Османската империя. Малък слаб народ, без средства и подкрепа да се пребори с армия, обучавана и поддържана от големи западноевропейски държави. Наистина е луд този, който си мисли, че е в състояние да промени световната политика, да се пребори с интересите на Великите сили. Да разбираш собствената си слабост, да осъзнаваш страданията и мъките, които ще причиниш, да усещаш неизбежността на смъртта и въпреки всичко да тръгнеш. За това или трябва да си луд или да си безкрайно силен.
Ботев не създава жаждата за свобода у българина. Неговите съвременници са я очаквали като изгрев, като едно ново начало. Но са я чакали наготово. Искали са я като подарък, не защото те я заслужават, а защото и другите я имат. Сега и ние така чакаме по-богата държава, по-справедливо общество, по-добър живот. Но ако можем да го получим без да рискуваме, без сами да се борим за него. Можем да търпим, да мълчим, да умираме бавно, но колко са готови като Ботев да се разбунтуват, да рискуват. И тогава и сега свободата е нещо, от което искаме да спечелим. А за Ботев тя е като въздуха - не е можел да живее без нея.
Неговата непокорност влиза в учебниците, на нея учим децата си. Но ги възпитаваме в послушание. Нашият свят не е за луди.
Но лудите, те остават в историята. Тя отдавна е забравила предпазливостта на малкия човек. Не си спомня разумните му доводи. Подиграва се на страха, с който нашепва: „Да живее България!”. Тя помни лудостта и саможертвата на гения. Развеният байрак, непримиримостта и гордият вик: „Свобода или смърт!”

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите