Конкурс: Поколенията за Ботев

“Жив е той, жив е! Там на Балкана
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак в младост и сила мъжка.”
Да, жив е, говорят за него неговите творения, жив е, защото поне сме съумяли да запазим чисти спомени. Предавани от поколение на поколение за гения. А паметта му опазихме ли чиста? Или като всяко велико нещо в историята на народа ни сме се отрекли, както “поганците” отричат всичко свято, за да заграбват, рушат и убиват!?
Колко велики българи е родила нашата земя българска, колко кръв те проляха, за да я освободят от набези и разграбване?! Кой днес говори за техния подвиг…?
Ами подвигът на Ботев - не е просто безцелна авантюра, която е предприел в следствие на скучния си живот, както твърдят повечето от критиците и историците в българската литература и история!? Това е повече от подигравка с това, което Ботев тъй трепетно ни завеща - да обичаме нашата голяма и безценна майка земя, да я браним, па макар и с живота си - и с формиращото се съзнание у децата ни. Които растат в заблуда, защото учителката им е казала, че Ботев е само поет…
Да влезеш в битка се изисква повоче от хъс и смелост. Ботев е притежавал тези качества, или по-скоро притежава, смелостта му е за целия български народ. За него също важат думите на Апостола на свободата Васил Левски: “ако спечеля - печели цял народ, ако загубя-губя само себе си! ”. В действителност Ботев загуби - не можа да види България свободна. А народът, за който се раздели със семействто си, за който падна в боя с гордост, той спечели ли или просто забрави за славната победа?!
Днес все още се питаме такива въпроси, изпълнени със съмнение и почуда. Но помним, макар и смътно, че победата ни бе силна и гръмка. Победа за нашата същност, за нашите култура и обичаи, за нашата вяра и нашите герои. На които поне това дължим, защото те платиха със своята кръв тази толкова чакана победа! И както казва самият Ботев:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира - него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…
Никой не може да го каже по-добре от него, макар да е бил поет по онова трудно време за България - робоството, той е повече от съвремен от който и да било днешен поет. Кой по-добре от него би могъл да надникне в бъдещето на своята страна!? И ако той днес беше жив сигурно би се отрекал от думите си с голяма болка, всичко от това, което е казал чрез поезията си, е станало и вече тежи на съвестта на онзи незаинтересования българин. В навечерието на светлия Ботев празник е грехота и кощунство да се прекланяме пред гения с някакъв си венец цветя, без да ни интересува ни най-малко какво в момента се случва с държавата ни и в нея! Защото именно той възрази, изказвайки поривите на сърцето си, и воден главно само от тях, срещу безропотността на българина вчера, днес и утре! И за какво са ни два синода, след като Господ е само един?! А според великия Ботев:
О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже-
мен в сърцето и в душата…
Няма по-важен съдник от съвестта, за която всеки сам работи, Господ е в нас! Да не би по време на робството, когато са ни забранявали да бием камбани и да имаме канбанарии в църквите си, да бъдат пишни и високи, да не би тогава да сме се отрекли от Господ в душите си??!
Да, турците са разграбвали и унищожавали църквите ни, дори са убили нещо още в зародиш – Възраждането на българския народ, на което можехме ние да поставим начало за цяла Европа! Но убежище за вярята ни са били нашите сърца и души, там където “заграбителят” не е могъл да размаха ятаган или да запали огън.
Ако ще браним държавата си занапред, то нека има дълбок поклон в памет на ония българи, които не са се страхували от врага, колкото и да ги е превъзхождал числено. Но в никакъв случай по качества, защото добър войн е онзи, който се бие със сърцето си за земята, за жената, майката и дома. Както е бил, и ще прдължава да бъде, войнът Ботев. А войнът се създава още с раждането си - първите глътки въздух, са първите желания за борба. Борбата е най-свещеното нещо в живота на война /човека/ и неговите близки. И колкото повече българи войни създаваме и отглежда нашата земя българска, толкова повече Възраждаме Ботев! И нека бъде ясно, че той не просто е поет, който мечтае за свободата на своята страна! Но какво лошо има в тази мечта - кой иска неговите деца да са роби, да крият лицата си и да вярват в нечия вяра, а не в своята!? А ако има такъв човек, то той не е българин!
Или не е осъзнал какъв човек е в действителност. На българския народ трябват хора, които са готови да се пожертват за своята вяра, а не такива, които с всяка изминала минута изменят мнението си. Примерът на Ботев е достатъчно красноречив – войнът е изпълнен с постоянство, характер, смелост, любов, вяра, но най-вече с решителност. Не на Батман и Спайдермен трябва да се възхищават и оприличават нашите деца, а на Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Обретенов и още знайни и незнайни войни и герои, загинали за българската свобода!
И нека им издигнем паметници в сърцата и съзнанието си, нека ги помним така, както заслужават, нека говорим на децата си за тях, нека в слава тънат те, нека най-славната победа на тях да запишем - нашата история е тяхната история! А ако в битка влезем, то да се надяваме, че природата ще бъде на наша страна и ще ни направи по-силни, както е съумяла да направи Ботев, а той е успял да я обрисува:
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен,
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

Поклон! ! !

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите