Конкурс: Ботев

Ботев – поетът-революционер. Ботев – вярващ в единний комунистический строй. Ботев – първият социалист. Ботев – нощен разбойник из Букурещките потайности. Ботев – неуспял издател и преводач. Ботев – пример за подражание на младото поколение. Ботев – тоз, който падне... Ботев – смел воевода на юначна чета. Ботев –богопомазан християнин. Ботев – повел другарите си на заколение. Ботев – разочарован освободител. Ботев – последовател на Бакунин. Ботев – революционер без революция...

Може до безкрайност да се продължава с клишираните описания какво е и да се добави също толкова дълъг списък с клиширани описания какво не е човекът Христо Ботьов Петков. Също толкова безкрайно може да се спори за мястото му в българската история, поезия, политика, публицистика. Дали е необходимо? Едва ли. Христо Ботев е от тези надхвърлили словесните окови личности, които са обречени на вечно тълкуване и преосмисляне. Или друго яче казано – на безсмъртие. Противоречивата му на пръв поглед личност дава възможност на всеки да припознае в негово лице пример за своите философски или исторически тези. Житейската драма на изпреварилия времето си ум се крие в осъзнаването на дълбокото несъответствие между новите търсения за развитие на европейските цивилизации и мечтата за нещо толкова простичко – човешка свобода на един забравен и заличен от учебниците по история и география народ. Докато на предната фронтова линия народите на Европа се сражават под знамето на философската доктрина за човека–личност, човека – цел и двигател на цивилизованото общество, в ариергарда на човешкото битие се влачи поробеният български народ. Трудно е да полетиш преди да си се научил да ходиш, невъзможно е да полетиш, ако не знаеш, че си птица. Не можеш да бъдеш герой, ако никой не иска саможертвата ти... Или можеш?! Каква духовна сила е необходима, за да простиш на роба, че иска да му платиш, задето те е нахранил, щом той – робът – все пак осъзнава, че си тръгнал да дириш сметка за робството му. Българите от онова време не са заслужавали Ботев за съвременник. Но са заслужавали да им се даде шанс да пораснат до идеите му. Поетът ясно е виждал обречеността на мисията си като воевода на закъсняла за възстанието чета. Но както Синът Божи не се е принесъл самоцелно в жертва за изкупление на греховете на човечеството, така и Ботев не се е принесъл безсмислено в жертва за порастването на един поробен етнос до нация. Религията на Поета не е ограничена от догми, не се ориентира по конюнктурата, тя е по-дълбока, по-човешка, по-всеобхватна. Защото в същността си религията на Ботев е Свободата. Свободата като абсолют, като начало и край, като цел и път, като предпоставка и достижение на живота. Христо Ботев е изстрел в сърцето на еснафщината и примирението от всички времена и епохи. Величието му не е в смъртта за отечество и народ – това той е считал за дълг. Величието на Ботев е в пълното припокриване на поетическата и действителна личност. Да отстоиш себе си дори, когато житейската ти среда е в крайно противоречие с духовността ти – това е личностен избор, който води само до трагична неизбежност. Съдбата е път и няма пряка пътека. Съдбата на Ботев е да бъде и да остане завинаги Ботев.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите