Конкурс: Земята на Ботев

Недей още плака за него –
за син ти, Родино, закрилник,
загуби го тялом, но духом
те пази той с юначна сила.
Във песни за минало славно
и в спомени – сълзи събрани –
прегръща те син ти забравен
и ти лекува зли рани.
Недей да плачеш за него,
децата ти неблагодарни
отдавна забравиха брат си,
продадоха вяра и сили,
но не вини ги, не знаеш,
тях ги погуби зло време.

Затуй не плачи за него,
за опълченците славни,
нито пък за поета,
дето те хвалеше лани,
а пък сега те проклина.
Знам, ще въздъхнеш, ще кажеш:
“Аз затова съм Родина,
да ви прегърна и в славно,
но и във срамно време.”
Ала не си заслужава,
ний сме загубено племе,
а пък за Ботев е късно.

Моите поздравления към автора!!! Чудесна творба, чудесна!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите