Конкурс: Ботев живее във всеки от нас

С какво свързва всеки един от нас името на Христо Ботев? Преди да отговорим на този въпрос трябва да си зададем въпроса: Кои сме ние? Историци, литератори, музиканти, строители, ученици, пенсионери... Ние сме различни. Едни знаят много за Ботев, други по-малко, трети почти нищо...За щастие обаче, почти всички поне са чували за него, благодарение на това, че основното образование в Р. България, дълги години беше задължително. Това е и общото между нас – всички сме българи.
В съвремения живот, представите за Ботев на всеки един от нас са различни.
Това се дължи преди всичко на познанията и на заинтересоваността ни. Живял толкова отдавна, Ботев за обикновения човек е преди всичко история. История, която ни пренася далеч от съвремието ни, далеч от познатия ни живот в настоящето, история, която може да бъде сравнена с чудна приказка, разказана за непознато за нас време и непознат начин на живот. Факт е че тази приказка е Историята на България и Ботев е нерзделна част от нея. Всеки е чувал, че Ботев е поет, революционер и войвода. Но дали всеки може да разбере неговото дело? Аз мисля, че може. Искаме правда и свобода, копнеем за равенство и добър живот, търсим пътя към истината и успеха.
Ето, че и по онова време и сега житейските ценности са идентични. Ако съпоставим ситуациите, те са различни, но човешките нужди са непроменени. И какво бихме правили ако нямаше хора като Ботев, които да се борят срещу чорбаджиите и турците?
Но според много от нас това време отдавна е отминало, това е достатъчно условие да не го мисли толкова. Дали това е така? Какво да кажем за настоящето? Напрегнат живот, немотия, безизходица, превилегировани и обикновени, ощетени, изиграни и подиграни, жертви – на здравеопазването, на образованието, на престъпността, на икономиката, на правителството...и аз вече не знам още на какво и на кого...Жалкото е, че Ботев отдавна го няма, а негов съвременен последовател все още не се е появил. Хората са отчаяни, но се опитват да превъзмогнат отчаянието. Започнаха да търсят правата си и свободата си. Да търсят вярата си. Да възвръщат надеждите си. Защото те ги заслужават. Едни смятат, че Проф. Вучков от неделните „Размисли и страсти” е осигурил подходяща трибуна за словесни революционни дебати, други подкрепят делото на революционната партия „Атака” и Волен Сидеров, трети не се нуждаят от пълководци, а просто излизат навън и си търсят правата. Защото те ги заслужават. Заслужават да искат, да търсят и да вярват в своя Ботев. И дори още него да го няма, ние сме длъжни да храним надеждата и да откриваме смисъла, защото ги заслужаваме. Затова аз съм убедена, че всеки един от нас носи в сърцто си Ботев и че чрез вярата, надеждата и оптимизма Ботев живее във всеки един от нас.

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2005 Мнения: 75

И тука ехти балкана,
между двете цигари набързо изпушени.
Плющи фланелата ми ,като знаме,
но няма кръв .И кой да я избърше!
Оскотели от безгорие
самодивите не пристъпват.
Не пищят от "свинец"доловете,
Мрачно е даже на съмване!
Няма гръм,няма величие
оставено от стъпки на чмети.
Тук сред моето безразличие,
за всяко дърво отсечено се водят отчети.
Да накладеш огън хайдушки
не разрешава вече горския,
камо ли да пукнеш със пушка-
де ще скриеш?Сред троскота?
Ето защо стоя на терасата и пуша
сред воя на вятъра ,дрезгав,койотски.
И гласа на оня убития слушам.
"Не вие,ти идиот си"

Етто , че чета и настръхвам защото Кънти стиха на един наш поет в ушите ми като чета това:"Любов ли си бъди като Венета, за да остана като Ботев мъж..."Такива мъже като Ботев са пример за подражание , но за жалост ...къде са?

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2007 Мнения: 29

Би било идиотско ако си помислим, че със своята поезия ще достигнем Ботев. Нека помислим как да достигнем подвизите му и къде да го открием в настоящето, а всичко това да го поразсъждаваме в проза Smile

. Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите