Penchovata kqshtichka

Пенчовата къщичка
Като първолак наш Пенчо се показа много примерен ученик. Бързо научи азбуката и започна да чете от детските книжки с по-едрите букви. Добре му се отдаваше и писането. А цифрите и смятането му бяха още по-любими.
Само гдето беше много палав и непослушен, както вкъщи, така и в училището. У дома майка му често го хокаше, а в училище учителят дори го перваше по главата уж като на шега. Повечето от пакостите на Пенчо бяха безобидни, затова всички му прощаваха.
Неговият батко имаше сръчни ръце – майстореше най-хубавите играчки за момчетата – слънчогледови колелета, лъкове и стрели, хвърчила, пищови от свирчовина, дървени саби, с които да сечеш клонки и треви и още много други забавни неща. Той дори направи на Пенчо прашка от върбов чатал. С ластици! С нея той се надхвърляше с връстниците си и винаги печелеше състезанията.
Веднъж Пенчо си играеше с прашката – стреляше камъчета по дърветата пред къщата им. Точно тогава през клоните прелетя един пъстър синигер и кацна на върха на близкото дърво. Пенчо бързо заложи едно камъче в прашката и опъна ластиците, прицели се в птичето и ... „щък” – изпрати камъчето към птичето. Съвсем неочаквано камъчето улучи крилцето на синигерчето и го повали на земята. Пенчо се притича към него и протегна ръка да го хване. Клетото птиченце заподскача и запърха със здравото си крилце, за да се отърве от нападателя си. Другото му крилце беше счупено като клонка и безпомощно висеше до слабичките му крачета. Очичките на синигерчето блестяха като две сълзици от мъка и страх и сякаш казваха:
- Какво съм ти сторил, Пенчо, защо ме нарани?
Нещо трепна в душата на момчето – разбра, че е направил непоправимо зло на клетото птиче. Как да го поправи?! Внимателно взе в ръце малкото пернато пухче и се затича към къщата на учителя си.
- Счупил съм му крилцето с проклетата прашка. Може ли да му помогнете, моля ви?! – и заплака. Беше му жал за синигерчето, което лекомислено осакати.
Учителят направи някаква сглобка от сухи клечки и превърза крилцето на птичето. После в училището намери дървено сандъче, което преформи на кафез и затвори в него птичето. Пенчо му натроши сух хлебец в една кутийка, а в друга наля водица.
Сиромашинката беше много изплашена и до вечерта не посегна ни към хляба, ни към водата. Но на другия ден се раздвижи и така оцеля. След две седмици крилцето вече беше зараснало и учителят внимателно свали сглобката. След още няколко дни с Пенчо пуснаха на воля птичето – то отново можеше вече да лети!
След тази случка Пенчо стана най-големия приятел и защитник на птиците. Започна сам да майстори хранилки и къщички за прелетните птици. А като порасна даже отвори първата българска работилница за птичи къщички – една от друга по-хубави и по-удобни за пернатите му любимци.
2 юни 2006 г., с. Орешак, Троянско.

ХуЛитер Записан(а): Mar 25, 2019 Мнения: 5

Вече няколко пъти ползвам хамалски услуги от професионална фирма и нямам никакви оплаквания. Разбират си момчетата от работата, пренесоха всичко непокътнато. Браво, да продължават в същия дух им желая.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите