Аз пиша

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Привлече ме това заглавие “Очи за себе си”. Красиви, естествено - и с дълги мигли обрамчени - като в рамка ( простете за залитането в етимология - професионално съм изкривена покрай писането). Да си дойда на думата - пиша. Признавам си, пиша почти всеки ден, понякога през нощта, навсякъде, не само на бюрото у дома, и това безотговорно деяние продължава близо 15 години. Ето, не болеше много, казах си. Добре, че конкурсът е анонимен - така се чувствам като на сбирка на анонимните зависими от писането. Застанала съм права в кръгчето и се излагам, ама здраво така се излагам. Признавам си без никой да ме пита. Откровенича и се разголвам като в словесен стриптийз - и пак го правя това със залитането, простете.
Пиша с молив, понякога с химикал - драскам, ако не пише - така да си личи и чете думата, но често само прокъсвам листа. Затова предвидливо съм въоръжена с по пет химикала. Най-добре да са под ръка, та като ме засърби...Не, не е на пари. Обичайните поверия не важат - засърби ли ме дясната ръка, няма да взимам пари, ще хващам химикала...ако намеря и бележник, добре - няма ли - има касови бележки. Вършат работа, да ви кажа, побират едно стихотворение, средно - от три строфи. Ето, и това си написах - по-лесно е, ще знаете - много по-лесно е да го напишеш едно такова нещо, отколкото да го изречеш на глас. Химикалът е без уши, хартията и тя само тихо шушне... Признах си. Изкушена съм от поезията. Добре, че конкурсът е анонимен, а и сайтът, който го обявява е известен само на такива като мен - изкушени, ухапани от литературна муха, въоръжени с химикали...Неудобно ми е, срам ме е, но това са фактите, подплатени от стотици страници доказателствен материал, стихотворения сиреч. Струва ми се, че отдавна минаха хиляда, но бройката няма значение...Нито размера. Това да не е някой осемхилядник, че да спирам на върха му. Пиша, та пушек се вдига. Пращах и на конкурси - няколко пъти, преди години участвах почти редовно. Оттогава имам една папка с грамоти - за спомен от зелените години на състезания. Обикновено печелех трети места или поощрения. Материални награди - книги - големи и дебели мемоари и поетични антологии, биографии и студии. Една пирамидка. Букети с цветя. Пари не се печелят - казвам ви направо. Изчислявала съм паричните си награди - ама меркантилно човече съм, пресмятам си от време на време печалбата от писането...Близо стотинка на стихотворение за тези петнайсет години . Това го споменавам така само да спестя на някого илюзиите, че с писане се печели. Да не си губят хората времето. Ако не са ухапани като мен, извън литературния бяс. Нещо ми убягва напоследък - толкова народ пише, та ще рече човек, че в злато се търгуват стихосбирките. Не проумявам. Моята си стои. Едно кашонче книжки във вградения гардероб. Не съм опитвала втори път. Иначе пак си пиша. Непредпазливост, баламщина, обсебеност - както ви харесва. И кафенце пия понякога - с късметче. Онзи ден ми се падна едно в моята област, което малко ме разтуши и поразвесели-
“ В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а са ги четели всички. Сега книги пишат всички, но никой не чете”...Ех, добрият стар Оскар Уайлд. Разбира човекът - и от писане, и от времена, и от хора.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Хареса ми! Добър анализ!

Ами то си е изповед, наистина...Като : " Аз пуша.." "Аз пия"... " Аз трия билетчета от Националната лотария"...Така и " Аз пиша" .. Само дето на " Аз пуша", напирмер, няма съответстваща :" Аз дишам".. Добре, че я има и зависимостта " Аз чета"- така двете зависимости осмислят не само една друга себе си, а и Живота.
Успех! Smile

много мъдрост има в този текст

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите