Една сутрин

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Днес станах и реших да изляза да тичам. Не ми изглеждаше, че ще вали дъжд. Колебаех се дали изляза да тичам, по моя си начин, да бързам и да се задъхвам, така тичам по традиция, или да си направя сутрешната гимнастика вкъщи. Реших да изляза, тъкмо и да отслабна. Отслабването е процес, също както е процес влизането на България в Шенген. При мен отслабването е усърден процес. Все пак заваля, но аз си тичам. Развивам се в сферата на тичането. Тичам в рая наречен България, който се очертава да пуска дъжд над главите ни. Проливният дъжд поне има способността да измива всичко, което е на главата на българина. Но в слънчевите дни все пак има нова порция от тези неща. Нови и нови порции има, по-големи от порциите вкусна салата в едно заведение. Това е тежко, но това, което не се яде, се мисли. Мисълта консумира всеки отделен проблем с всяка една от подправките му. Стигнах до Овча Купел и там имаше няколко гълъбчета, които ядяха трошици. Явно някой пенсионер им ги беше подхвърлил и си беше купил хляб със спестявани пари от 28 години. Гълъбите все пак не получават нито заплата, нито пенсия и ние, гражданите трябва да им раздаваме трохи безплатно, а със сигурност безвъзмездно. Тополите израстват, за да гледат отвисоко и София (общини, ТЕЦ), и България. Заслужено си е. Около Горна Баня има повече, отколкото около другите трамвайни спирки. Там ще мине някой колоездач. Биха се навели да го поздравят, стига да не псува живота толкова много. Държат да не прави гадна физиономия. Докато карам колело, аз не правя, но се задъхвам. Понякога повече отколкото тополите могат да понесат. До гълъбите на Овча Купел имаше малки врабчета. Не са отлитнали все още. Ще отлетят за Германия или пък за Холандия. Много врабчета от човешки род, точно като едни врабчета, отидоха в развитите страни. Врабчета са си имайки предвид възрастта, крехкостта и съдбата им. Няма да отидат в Англия тези врабчета. Български са и Брекзитът ще засегне и тях. Какво като имат криле и са свободни; има Брекзит и той ощетява всички пребиваващи на територията на Румъния и България. Само растежа на дървета и цъфтежа на цветя в Анлия не може да ощети. Просто може да не са авторитет дърветата в другите държави от Обединеното Кралство. Засега изглежда, че ще си цъфтят заедно различните видове цветя, както е от години, същото важи и за растенията. Историята им е дала привилегиите да израстват заедно, макар и отделните групи да са отделно, освен ако някой се беше сетил да направи карта с растенията в Обединеното Кралство. Добре е да сложи снимки, вместо да са изобразени. Останалото са изписаните имена на държавите от Кралството. Малко преди Красно село, което е моята свещена дестинация, един човек вървеше с кучето си и то лаеше. Голямо и страшно беше и лаеше. Доста гневно лаеше. Когато попитах стопанина защо лае кучето, той ми отговори, че вчера са слушали новини и не може да се отърси песът. И аз не мога да се отърсвам с дни, но лае наивната ми душа. Песът лае, защото си представя физиономиите на политиците. Един друг пес, същият по вид, но смирен пред облика на България. По-стар, помъдрял и придобил чувство за реалност вече и по-ориентиран към ония свят явно. На ония свят няма политици. Така мина сутринта ми: гладни гълъби, врабчета мислещи за отлитане, с едно лаещо и едно смирено куче, като и с един беден пенсионер, който по навик замахва с бастуна си. Казвам на всички най-сърдечно: Welcome to Bulgaria.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите