Въведено на:
05 Мар 2017 19:36:53 » Котката без която не можеш
Доверчив човек съм аз. Наивен, манипулируем - идеална мишена за деца, котки и приятели-ползватели. Последните сега не са обект на интерес и разказ. За котките, заради децата ми е думата. Поддадох се. Оставих се най-баламски да ме изманипулират и в един хубав ден допуснах това дяволско рижо същество у дома. Така ме заблуди външния му хрисим вид и дребен формат. Котенце, колкото шепа. Пухкавко, миличко, сладичко...изобщо не можеш да предположиш какъв тасманийски дявол е всъщност! Фурия! Цял табун коне! Опропастител на прекрасни цъфтящи растения, враг на всеки сън, ревнив последовател и препъникамък на моя милост в ежедневния крос из домашния бермудски триъгълник, където ежедневно пропадат половината часове на денонощието ми. Кухня, тераса, баня - котето проявява небивала изобретателност, за да се промъкне и мотае на зиг-заг в краката ми и на трите места. Оставя ли го вън - врещи. Мяука сиреч, ама така, че се чува до асансьора. Котетата изглеждат толкова милички и кротки, такива душички сладки...особено като вземат да тепат по разни одеялца и да мъркат релаксиращо. Но нямат бутон - за включване на мъркането и масажа, както и за изключване на мяукането, което може да продължи повече от час - както се случва с нашата госпожица напоследък. Оказа се котка и половина - около месец и трябваше - научи се да си отваря вратите и вече нищо не можеше да я спре. Хвърля се на дръжката и виси там толкова, колкото е необходимо, докато бравата подадде, после вратата не е пречка. Катери се на секциите, гардеробите и вратите и така наблюдава всичко отгоре - с едно превъзходство в погледа и опашката. Да не говорим, че постоянно е гладна. Непрекъснато ме води до чинията си, която много добре помня, че съм напълнила само преди половин час, и ме гледа укорително-въпросително. Разбирам на мига, че тоалетната и е за почистване. Обикновено вече съм разбрала по миризмата, която ме кара да си запуша носа. Кръговрат и вечен глад.
Не знам кога спи. Чувала съм, че котките са поспаливи същества - чела съм доста за тях, но предполагам нашата спи, докато ни няма. Почти не съм засичала подобна дейност, докато съм у дома - бяга, скача по мухи и миризлизвки, яде, събаря, драска, където и попадне, рови саксиите, прегризва, изкоренява и размъква растенията, претърсва боклука като видна казанджийка и постоянно обръща кошчето в коридора. Дърпа разни възглавници и играчки, изкормва плюшените по-мънички от нея меки играчици и ръси вата навсякъде. Истинско котешко бедствие! Но какво да се прави - забавлява се животинчето. Няма си кой знае какви развлечения и си намира такива. И на мен ми е забавно понякога. Опитвам да не се ядосвам и да не вдигам метлата, за да я натупам. Да и прощавам всички бели и поразии, да стискам очи, когато чуя че нещо се сгромолясва с трясък оттатък и да броя до сто. Помага безотказно. Дълбокото дишане също. Омкам понякога – в най-тежките случаи. Каквито и бели да твори, колкото и пакости да стори - радва ни и ни разсмива всеки ден. Мърка блажено като я погалиш, умира си да я вземеш и разнасяш, а да лежи отгоре ти - ти само намери време да седнеш. Просто иска внимание – има нужда от грижа, ласка и добра дума. Като всички нас. Изобщо оказва се, че такова рижо бедствие в къщата не те оставя никак да скучаеш. Не можеш да останеш сам с мислите си, дори че си разстроен от нещо набързо забравяш – не само, защото ти е повредена краткосрочната памет, а и защото имаш своя вярна котка, своята котка за радост. Рижа пръскачка на добро настроение, пухкав извор на весел смях и мек домашен климат. Котката без която вече не можеш.
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 589
Въведено на:
10 Мар 2017 10:57:26 »
Мноого позната зависимост на духа. )
Затова внимавам да не залитна отново.
Да ви е жива и здрава - да ви радва дълги години - поукротяват се в зряла възраст - търпение!
И - успех!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
10 Мар 2017 17:10:33 » позната история
просто живеят с мисълта, че имат поданици, които освен подчинени са им предани и ги обичат. Котешка му работа.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
zebaitel ХуЛитер
Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 630
Въведено на:
17 Мар 2017 09:23:11 »
...с едно превъзходство в погледа и опашката...
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
23 Мар 2017 12:52:16 »
Ммм още не съм се научила явно на такава всеотдайност ...и...при мен явно е обратното- те(три- четири самонастанили се в двора) котки без мен не могат явно и..ме облъчват ежедневно с обич,а това някак задължава..
Пухкава и нежно рижа обич..
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума