Как станах член

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В текста е използвана експресивна лексика, която не е подходяща за благовъзпитани люде. Авторът моли за извинение!

Преди няколко години ми хрумна идеята да стана член на местния съюз на творците на словото, за да се уча от доказаните авторитети и да бъда популяризиран в местните творчески среди, а защо не и в страната.
Бях написал около 40 разказа и есета и ми се щеше да чуя мнението на председателя на местния СБП. Речено-сторено. Грабнах един ден черновите и право в канцеларията при господин Н. Чукнах на вратата, отвътре някой се прокашля, отворих и влязох. Зад бюро седеше пълен човек, с бели коси, небръснат, с очила, облечен в сако и тъмна риза. Поздравих почтително и обясних защо съм дошъл, че обичам литературата, от малък пиша и желая да стана член на съюза. Господин Н. ми каза, че се попълва заявление за членство, че се плаща членски внос и че трябва да му покажа какво съм написал. Казах му, че ще съм му безкрайно благодарен, ако прочете текстовете ми и си каже мнението дали стават да бъдат издадени в книга.
- Нося черновите, господин Н., ще ви ги оставя!
- Добре, моето момче, ела след месец и ще видим как са нещата – снизходително ми рече той.
Казах му довиждане и си тръгнах, обнадежден. Срещнах се с приятели и споделих за начинанието си, те ме поздравиха, но ме предупредиха, че господин Н. не приемал току-така. Обичал маркови питиета и маркови пакети, преди да вземе решение.Падал си и по тънката част, но мен това не ме касае, разбира се. Дето вика един мой авер: “Полюбе се, полюбе се, с когото требе, па стане поетеса!” Така ми казаха да не ходя другия път с празни ръце. Мисля си, чак пък толкова, човек на години, популярен, не вярвам да се излага и да си петни името…
Мина един месец. Развълнуван, отново почуках на вратата и влязох. Поздравих и седнах след поканата от негова страна.
- Виж сега, драги ми младежо, това, което си написал, е добро, но се налага да поправиш текстовете си. Имената на героите трябва внимателно да бъдат подбирани, чети Йовков. Сюжетът и фабулата трябва да са вълнуващи, да има интрига, напрежение, кулминация. Хуморът ти в някои разказчета е постен, не ме грабна, а трябва така да се разсмея, че да се тръска чак дебелото ми шкембе.Шегувам се, но имаш още много работа.Вземи ги и като ги оправиш, пак ела.
Излязох посърнал и след малко ме хвана яд. Бях работил добре, мислех, че съм написал добри текстове, а тоя търбух вмирисан, тоя дъртофелник алцхаймеров, акъли ще ми дава, закостенял вдървеняк мръсен. После ми поотмина и се сетих какво ми казаха приятелите. Реших, че няма да пипна нищо по текстовете.
Минаха няколко месеца и отново отидох при тосподин Н. Почуках внимателно, влязох, поздравих и седнах след поканата му. Обясних, че съм приел съветите му, работил съм сериозно и нося поправените чернови.
- А тази торбичка е за вас, малка почерпка, ако обичате! – подадох му армаганите / уиски, бадеми, бонбони, пури…/.
- Е, млади момко, ама… нямаше нужда от такива неща, защо си си направил труда, ама благодаря, все пак!
Ах, ти гнидо, мисля си, усмихвайки се на въпросния господин, лисица мръсна, да грабна една гьостерица, та ще ми се разпърдиш, ама нейсе. От такива като тебе докарахме държавата на тоя хал, мамка ти…
- Аз ще ги прочета отново, ти ела пак след един месец, за да обсъдим нещата – рече ми мазно господин Н.
Взех си довиждане и излязох от стаята. Отидохме на кафе с приятели, споделих им какво съм направил, а те ме похвалиха и рекоха, че трябва да почерпя, защото със сигурност ще стана член на съюза, а и ще издада първа книга с протекциите на господин Н. Напомниха ми, като отида пак след месец, да не ходя с празни ръце, а отново да спретна едно армаганче. Бог да ги поживи моите приятели, че ме светнаха какво да направя.
Отидох точно след един месец, почуках на вратата и влязох. Господинът се изправи, дойде и ме прегърна.
- Браво, моето момче, прегледах текстовете ти и мога да кажа, че са невероятни и ако продължаваш да пишеш така, те чака блестящо бъдеше.Отдавна не се бях наслаждавал на такава проза. Вземи това заявление и го попълни. Считай се вече за наш член. По- нататък ще уредим издаването на книгата.
- Господин Н., тази торбичка е за вас, от сърце! – подадох му армаганите.
- Ама, защо пак.., нямаше нужда от такива неща, защо си си направил труда, ама благодаря, все пак!
Попълних заявлението, взех си довиждане и излязох. Вечерта с приятелите стана як запой, черпех ги за членството си и за полезните съвети, които ми дадоха.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите