Промяна

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Отдавна възнамеряваш да промениш света.
Това е лесно. На първо време се обръсваш. Само брадата и мустаците, друго не. Слагаш шапка, широкопола, по-добре обаче да не е широкопола. Обуваш панталон, по възможност по-тесен, за да не изглеждаш разпасан, и тръгваш.
Спираш до баничарницата и не си купуваш нищо. После чакаш двайсет минути на спирката, минават всички автобуси и тролеи, но ти не се качваш. Защото си тарикат. И ще променяш света. С този транспорт няма да стане, трябва нещо по-реактивно.
Отиваш на работа закъснял, но уверен и в добра съвест. Получаваш предупреждение. И настроението ти се подобрява – ето, светът се променя. Вече те забелязват.
Тръгваш си по-рано, но така, че всички да го отметнат.
– Нещо е станало! – чуваш колежките да говорят в женската тоалетна.
Разбираш, че в женската тоалетна говорят за теб.
– Май съм бременна! – уточнява една от тях.
– И аз! – съобщава другата.
Двете се смеят. Значи знаят кой е бащата.
Не, не говорят за теб, това е ясно. Излизаш от женската тоалетна и не влизаш в мъжката, защото панталоните са прекалено тесни за целта.
Отново си на спирката. Този път изобщо не чакаш транспорт. Не чакаш нищо. Ти си в обратната посока. Тази посока, към която ще насочиш света. Минава реактивно такси и калта от канавката се лепва по теб като пощенска марка. От ония пощенски марки, които са грозни, но лепнат ли се, остават като прякор: завинаги.
Прибираш се вкъщи.
– Изглеждаш ми променен – съобщава ти глас от кухнята. Гласът е непознат, но щом те вижда, значи всичко е наред. Сваляш шапката и търсиш закачалката. Няма закачалка. Значи и шапката не е твоя. Светът се променя.
Установяваш, че си сбъркал апартамента.
Сбъркал си и панталона. И службата си сбъркал. Света – също. Защото този си е същият.
Само ти... е, може би остаряваш. Малко.

Усмивката е горчива, но от промяната руменее Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите