Само мен ли ме дразни коледният поздрав?

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

hixxtam написа:

Milvushina, за коя страница иде реч и как подскача?
Движещия се надпис най-отгоре, не трябва да оказва влияние на никакви страници, а ако действително е така, то значи нещо в настройките на компютъра който ползваш не е наред.

хипчо и на мен ми подскача, при изписването на поздрава, на всеки нов ред слиза надолу, а те са 3 реда, после се качва, за да започне да се изписва отново, преди малко го забелязах, като писах коментар

Milvushina написа:

... съощението се събира на два реда и когато стигне до "Нова Година", пренася на втори ред. В резултат на това целият текст подскача като катеричка пред очите ми и за нула време ме заболява главата...

Като спомена настройки, аз съм на стационарен компютър с едър шрифт. Малките букви ми напрягат зрението, ето защо.

Броят знаци и големината на шрифта са съобразени с най-разпространената резолюция на потребителите ни - а тя е 1024х768 пиксела.
Тъй като моята е много над това, аз например виждам съобщението на половин ред - но не правя опити да увелича шрифта или дължината на самото съобщение, защото ЗНАМ, че тогава МНОГО от хората посещаващи сайта ще имат вашия проблем... който (както е видно и от отговорите в случая) е само при вас.

Решението за вас е:
- намалете си шрифта на нормален;
- влизайки в пълен преглед на произведението, използвайте бутончето "а+" което излиза в дясно от заглавието. многократното му натискане ще ви увеличи големината САМО на текста многократно, докато получите необходимия размер, при който няма да ви болят очите и страницата няма да ви "подскача".

Весело посрещане на Нова година!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

saudade написа:

Едно от значенията на Коледа е заколение на жертвено животно.
Весела Коледа= весело заколение.Как ти звучи?!...Е, щом е така, весела да е! Гаудеамус и прочие...

Да, това си е попадение. Забележете заколение, клане, колене, КОЛЕДА на жертвено животно (ПРАСЕ).

Курбана е ясен. Символ. Да умилостивим де що има божества, ангели, светци, девици та да ни запазят през идващата тежка зима. Това е безспорно.

Но защо ПРАСЕ? И тук има символ. Дъртите са гонили турчоляка, на който корана строго му забранява да яде това нечисто животно.

Е, как тогава да забравим тая стара ВЕСЕЛА и блага традиция, ако е обилно полята с омайния рубин от бадъна, питам аз? Нека да си е КОЛЕДА, пък, който му се почита Рождеството - има и манастири.

Лео, Коледа си е Коледа. В народното творчество има толкова много коледарски песни. Дори дядо Вазов е написал детско стихче, което в последствие става коледна песен:

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица
ври в котлето кървавица.

Запей, бабо, като лани,
весело на нас да стане:
ой, Коледо, мой, Коледо,
роди ми се боже чедо!

С тази и още други(вече не ги помня) песни, като деца ходихме из махалата да коледуваме за здраве и берекет и ни даряваха с краваи
и други лакумства( на мен най ми харесваше локума със сусам- дядо ми се грижеше за всяка Коледа да ни го дарява след песните).
Ходил съм и да сурвакам - по Нова година, но тогава ни даваха в повечето случаи стотинки, а не локум, гевреци и краваи - хихихихи
Ех времена... Истински. И зимите си бяха зими, пъртините широки колкото да се разминат две деца, понякога снега по-висок и от нас, пързалките където от сутрин до вечер, мокри и премръзнали, но с много смях и веселие се забавлявахме, шейните, кънките които сами си дялкахме, вързани с тънко конопено въже и с клечка за пристягане към обувките...
Дните по Коледа(която по това време беше на 7 ми януари в зимната - т.е. в коледната ваканция), бяха едни от най-щастливите в детския ми живот.
Спомени, спомени...

Гост

Лео Бедросян, православните християни честват Рождество Христово. И не смесвайте божества, ангели и светци в един кюп., моля!
Празнуващите го правят във всички църкви на православния свят, включая и манастирите. Подигравателното отношение с думите, че за празнуващите на най- светлия християнски празник има манастири не Ви приляга. Простете.
Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година ( когато в България като държавен календар е приет т.н."нов стил"-Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Да не кажете , че изпадам в буквализъм пак!
Коледата, Божик, Божич, коледуването, коледните песни са народни обичаи. Рождество Христово е църковен канон. Дата с начало на новото летоброене. Песента и песните за Коледа са си песни народни, народна традиция. Все пак трябва да се знае , че историята на Църквата и човешката история са две различни неща. доста различни.Макар често и съдбовно да ставаме свидетели или читатели за случаите на преплитане на тези пътища.
И нещо съвсем тривиално - Хипо, лакУмства си писал , а то е лакОмства. С буквичката "о". Нищо лично. Само обективен "буквализъм".

Гост

Историческите данни съм взел от справочника на Уикипедия. Там са добре и прегледно подредени в "телеграфен стил"/ споменавам , за да не бъда упрекнат в словесна клептомания/.

Благодаря за корекцията на правописната грешка. Прав си, не съм забелязал.
Народните обичаи и традиции са същността на един народ, а не църковните канони и самият факт, че си написал

saudade написа:

... Все пак трябва да се знае , че историята на Църквата и човешката история са две различни неща. доста различни.

го потвърждава.
Съжалявам, но мисля, че цялата историческа ретроспекция е буквализъм. Няма значение как ще се нарече този празник - за Божиите слуги - демек църковните служители е Рождество Христово, за народонаселението Коледа, кой, как го празнува, защо го празнува и дали го празнува, няма кой знае какво значение.
Искам само да попитам - ти като толкова много защитаваш едно название(лично аз не отдавам никакво значение как ще го нарека, за разлика от теб), ти, рабът Божи, богоугодно ли си живял? Спазвал ли си бесприкословно всички негови канони, десетте му заповеди от стария завет, които по някои хипотези са били 12?
Знаеш ли, народът който както казваш не е едно с църквата(за тази отдалеченост вината е най вече в самата църква), е създал не малко поговорки, но едната в момента бих използвал буквално - прекален светец и Богу не е драг.
Предлагам да приключим темата, защото нито ти, нито аз можем да кажем нещо различно от това което сме казали досега, а и трудно някой от нас ще убеди другия в собственото си виждане.

ПП. За да не съм офтопик - Изреченията започват с главна буква... хихихи, Нищо лично, просто се бъзикам.

ХуЛитер Записан(а): Sep 26, 2013 Мнения: 13

Няма абсолютно никакво значение как ще наречеш даден празник или на коя точно дата ще го празнуваш, стига да го празнуваш православно и със сърцето си. От друга страна нито имената на празниците, нито календарите са част от православната догматика и канони, а именно догматиката е, която е съществената част от православното вероучние - неговите леми или аксиоми. "Канон" е нещо различно от "догма" - това са по-скоро вътрешноцърковни правила - апостолски и съборни - и те също нямат пряко отношение към имената на празниците.
Всички поместни православни църкви се придържат неотклонно (отклоняващите се отпадат, какъвто е случаят с арменската апостолическа църква, например) към една и съща догматика, но имат право да оформят свой собствен облик, включващ разичните стилове на църковно пеене, иконопис, храмова архитектура, традиции свързани с различните празници, начин на постене, календар и прочее и прочее, все орнаментални неща, незасягащи ядрото на вярата. Всеки православен народ има правото да внесе собствения си етнически и естетически усет за света във вярата си, без, разбира се, това да накърнява догматичното единство с останалите православни църкви на същата, и в това е красотата на разноликото световно Православие, за разлика от скования и сковаващ католицизъм. Когато си се родил и си приел Св. Кръщение в дадена православна страна, спазваш устава на собствената си православна църква по чисто практически причини, а и противното би било вид претенциозност, нещо което няма много общо с християнския дух на единство.
Що се отнася до наименованието "Коледа", да, от църковна гледна точка, това е един езически рудимент в празника Рождество Христово (както е редно да се казва), но ако човек празнува именно Рождеството на Спасителя, а не просто коленето на прасе и оливането с алкохол и мезета, не е от значение как ще нарече празника. Обикновено точно тези хора, обаче, го наричат с правилното му име, защото знаят какво именно празнуват.
А за празнуващите с коремите си, "Коледа" дори е едно подходящо наименование на този деформиран псевдопразник, като при това самото наименование посочва недвусмилено и нагласата им към празника - обикновено повърхностна и острастена. Нещо като етикетче, да се знае отдалеч кой какво празнува Wink

Гост

Цял живот не себе си бях.
А бях Другият.
И греших. И отвръщах на злото.
Със зло.
И запомнях грешилите.
И ги канех на маса.
С тях търгувах житото.
От чужди кивот.
На измяната бършех лицето.
Със своето.
И предавах за риза
Живелия в мен.
Най- красивите дни
като стъпки изтривах.
За да бъда от чуждите думи
Спасен.
Сам на себе си
и до днес не повярвах.
Не обикнах назад нито спомен,
ни път.
Всеки ден бих облепял във късчета бяло.
Белким почне наново
за мене светът.
И сега като болка поникнал
от късна,
неизпита навреме вина...
аз и чистия Дух в мен отблъснах.
Може би затова оцелях.
-----------------------------Това, Хипо, е моят отговор. Не, не съм бил и не съм безгрешен. Напротив- всеки ден греша.Стремя се да правя по-малко грешки. Знаеш притчата за блудницата и тези, които искали да хвърлят камък по нея. Да, благодаря ти за отметката, но исках да е запетайка. Пък то точка останало...Благодаря ти! Нищо лично. Моето стихотворение по-горе беше и първото тук- "следствен по дело №..." Очаквах отдавна въпроса ти. Да, заключи темата. Нямаме какво повече да си кажем.

ХуЛитер Записан(а): Sep 26, 2013 Мнения: 13

hixxtam написа:

бесприкословно

Интресен правопис за администратор на литературен сайт.

Пиша на фонетика, а С и З са съседни клавиши. Грешката е техническа, което не е оправдание... Съжалявам и моля за извинение!
Заключвам темата.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите