konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
13 Мар 2013 09:11:45 » Другите къде са? |
  |
От няколко седмици синът ми се учи да брои и аз като щастлива майка на бъдещо генийче – отроче следя процеса с огромен интерес. Е, вярно, че го прави на патагоно-китайски, но като се има предвид, че доскоро комуникацията ни се изразяваше в елементи от езика на глухонемите, енергична пантомима и целия наличен репертоар от животински звуци, аз и на това съм доволна. Брои детето, не си поплюва, камък не остана непреброен вкъщи. И добре, че се постопли та да излизаме, че съвсем я закъсахме откъм преброителен асортимент.
Тръгнали сме двамата към площадката пред блока, обаче, още не излезли от входа, той внезапно се запъва на най-горното стъпало и застива там с вида на откривател на прага на сензационно за бъдещето на човечеството прозрение. Как не се е усетил досега какво необятни възможности за броене изпуска в лицето на стълбите? Ами да, те са навсякъде, накъдето и да се обърнеш – стълби! Затаявам дъх с претупкващо в майчина гордост сърце. Ей сега ще изръси поредния бисер! А той, милия, застанал в поза римски император, протяга ръчичка и тържествено започва да брои:
- Ан, де, ти, нене, петь, шесссст! – изговорени с възходяща интонация и отдаденост и страст, достойни за всеки средностатистически наборник пред деня на уволнението. „Пет” и „шест” са му най-любими, никога не пропуска да ги каже.
Колкото и да не е педагогично, налага се да коригирам устрема му. Усмихвам се и казвам:
- Не, мами, има само четири стъпала.
А той ме поглежда подозрително, скръстил ръцете на „ф”, и с най-възмутения си тон отбелязва:
- Длуйте де са?? (Другите къде са??) |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 2
Всичко: 801
Онлайн сега:
