Забежка

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Жена игриво ми намигна
и аз, като лапнишаран,
носа самодоволно вирнах
и сам запътих се натам.

Тя беше истинска икона –
красива, ласкава, добра.
Не като моята кокона
пъпчива, глупава и зла.

Вежливо се представих: - Виждам,
че Ви е скучно, аз съм Жорж.
Тя мило се усмихна: - Искам
да си могъщ, безстрашен вожд.

А аз, макар да съм графиня
по дух, звезда и топмодел,
ще стана твоята робиня.
Да влезем в близкия хотел.

Багажът и едва побра се
в пристигналия асансьор,
а тя, щом стигнахме етажа,
с гушна в мене с влюбен взор.

От случилото се разнежен,
я грабнах с куфарите аз,
в апартамента и я внесох,
любовни думички шептящ...

В миг гръмнаха аплодисменти,
дочух звънливи смехове.
Тя каза: - Балама намерих,
багажите да донесе.

Засрамен, гузно се изнизах
и се забързах към дома.
От тоя ден в хотел не влизам.
И нямам вяра на жена.

Твърдо 5

Успех!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите