Муха във Фейсбук

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Да ви кажа: този Фейсбук съвсем деградира – от място за клюки, неточни цитати от този и онзи и важни събития от сорта на „Деси К. пи кафе” вече е на нивото на целодневна забавачка за средно развити дебилчета.
Ето и вчера – една мацка – журналистка, написа като статус „ Хи-хи-хи-хи-хи”, а после започна да се чуди дали не е много дълго и дали не трябва да махне едното „хи”.
Абе що за моди въвежда тази? Не може ли да използва старото добродетелно „ хо-хо-хо”? Или мощното, семантично ясно „ха-ха-ха” ? Или дори леко лукавото, със саркастични нотки „хе-хе- хе”? Вероятно изхожда от факта, че има глагол хихикане, а няма глагол хохоканe, ама нека се придържаме към традициите, моля ви!
Разбира се, веднага я коментираха, че винаги по-дългият е за предпочитане, защото по-късият не може да се удължи, но това не ми стана много ясно.
А какво да ви обяснявам за тагването? /Тагване – отбелязват те, че присъстваш на снимка, на която най-често те няма./ Лелеее, на какво ли не са ме тагвали – била съм и столче пред камина, дръжка на чайник, листенце от роза, нос на еленче и долно клонче на борче. Това, последното, много ме засегна – не че се мисля за върха на елхата, но поне по-горно клонче!
И също така – за последната половин година съм тагната в 123 снимки с котета и 74 с кучета. Котетата са различни: на чердже, без чердже, в чаша, в кошница, в букет и в пералня, от която се подава котешка муцунка, тоест аз. Разбира се, заедно с мен са тагнати и един вагон други хора – все непознати – и да се чуди човек няма ли кръчми за нас, та сме се напъхали в тази пералня.
А може би е крайно време социолози и психолози да отговорят защо превалират котколюбителите във Фейсбук. Дали не регресираме чрез някакви скрити едипови комплекси до архетипни конструкции от трансперсонални силогизми?
И последно: да ви се оплача от поезията – малеее, колко поезия се лее във Фейсбук, не е истина! Друг е въпросът кой нормален човек в 6,00 сутринта, преди даже да е пил кафе, ще седне да чете стихове.
Но ето и днес в 6,18 мой приятел се e похвалил, че е съчинил нелошо стихотворение:
Мухата ме вижда в клетка.
Гледа ме с очи от фасетки.
И само за час е събрал над 80 лайквания! Абе тези хора не забелязват ли, че римната схема е дисонансна, ритъмът понакуцва, а глаголите вижда и гледа намирисват на тавтология? Отделно, че трябва да проверя в Гуглето дали мухите имат фасетъчни очи. А и защо мухата го вижда в клетка – не би ли трябвало тя да е в клетка, а той – с мухоловка, респективно мухоубийка в ръка или поне да я захлупи с чаша и да я пусне навън, ако толкова не понася да му бръмчи на главата.
А може би пък прави много завоалирана алюзия с „Муха в ковчега” на Ърскин Колдуел или намеква за пилота от „Параграф 22”, който имаше киселици в бузите и мухи в очите?
Ето защо не бива да се чете поезия на гладен стомах – сега цял ден ще има да я мисля тази клетка: дали е метална с решетки или с гладки стоманени стени, или символична – от паяжини? Абе нали знаете, влезе ли ви муха в главата...